Темата на семинара е ‘Невербалната комуникация’. Целта на
презентацията е да повиши знанията и уменията на участниците в групата.
Нека да започнем с ключовите въпроси КОЙ? КАК? КАКВО? КЪДЕ?,
които ще ни въведат в темата на семинара.
КОЙ? КАК?
КАКВО? КЪДЕ?
Комуникативността на отделния човек се определя от
неговата способност да обменя информация в различна заобикаляща го среда при
общуване. Общуването е форма на
универсален обмен на информация между участниците – те обменят идеи,
предложения, аргументи, убеждения, опит.
Общуването е начин на съществуване на човешките общности – хората
живеят, работят и се забавляват заедно, организирани в различни групи и
общности. И не на последно място
общуването е информационно-комуникационен процес на предаване, получаване и
обработка на информацията. Тук само ще
маркираме основните елементи на този процес:
·
Изпращач
на информацията (съобщението);
·
Изпращането
на съобщението като действие, акт;
·
Канали за
пренос на съобщението;
·
Посредници,
които осъществяват преноса;
·
Посока на
изпращане на съобщението (адрес);
·
Получател
на съобщението;
·
Обратна
връзка.
Изпращачът на посланието влага в него определен смисъл и
използвайки каналите за пренос на информация ‘кодира’ в посланието дадени значения.
Получателят ‘декодира’ посланието и се опитва да разбере неговия смисъл. Когато вложеният и извлеченият смисъл
съвпадат, то тогава посланието е еднозначно.
Посланието може да бъде и нееднозначно, когато смисълът за отделните
страни не съвпада. И в двата случая в
процеса на комуникация е осъществен съзнателен обмен на символи и знаци, имащи
значения за участниците.
Каква е връзката между общуването и ключовите въпроси
КОЙ? КАК? КАКВО? КЪДЕ? Нека се опитаме да опишем комуникационния процес с
помощта на въпросите. Споменахме, че при
общуването се обменя информация между участниците.
КОЙ общува?
|
ЧОВЕКА
|
човека, индивида
|
КАК общува?
|
ОБМЕНЯ
|
посредством средствата за обмен – говор, мимика, жест,
писмени символи и знаци
|
КАКВО общува?
|
ИНФОРМАЦИЯ
|
най-общо казано информация – теми от съвместен интерес,
идеи, данни и пр.
|
КЪДЕ общува?
|
В ОБЩНОСТТА
|
в общността – семейството, близките, приятелите,
работата и пр.
|
ПРИ ОБЩУВАНЕТО ЧОВЕКА ОБМЕНЯ ИНФОРМАЦИЯ В ОБЩНОСТТА.
Но всъщност КАК човека обменя информация? Установено е, че цялостното послание
предавано при общуването, е съставено от около 7 % словесна част (само думи), 38%
гласова част (включително тон на гласа, интонация) и 55% несловесна част (мимика, жестове и пози). При разговор ‘очи в очи’ словесната съставка
представлява по-малко от 35%, а над 65% от междуличностното общуване се
осъществява несловесно.
Повечето изследователи споделят мнението, че каналът за
словесното общуване се използва предимно за предаване на информация, докато
каналът за несловесно общуване служи за един вид договаряне на междуличното
поведение, а в някои случаи се използва и като заместител на словесни
послания.
Реализацията на човека в личен и професионален план е невъзможна
извън процеса на общуване. Но какви
невербални сигнали човекът ще използва при общуването си зависи от неговата
природа. Езикът на тялото е природно
зададен във всеки един от нас. Една
голяма част от символите са универсални, а друга част зависят от културата, в
която сме родени.
Придобиването на умения в областта на невербалната
комуникация може да подпомогне разбирането на взаимоотношенията между хората,
за техните качества, способности или предпочитания, като се наблюдава на каква дистанция общуват по
между си, колко продължава взаимният им контакт с очите, какви мимики и жестове
използват. Ето защо посредством
наблюдението на човешкото поведение всеки може да натрупа знания и да доразвие
своите умения в невербалната комуникация.
Конкретното поведение на човека представлява самосъгласуван
цялостен модел на интегриране на речевите елементи с езика на тялото. Класификацията на извънезиковите форми на
общуване обхваща взаимносвързаните групи от невербални кодове. Важността на отделните елементи зависи от
конкретната ситуация. Нека да разгледаме
тези кодове:
· Пространствени кодове – комуникация чрез лично поле, дистанции,
територии и подреждания на участниците в човешките взаимодействия - позиции за
сядане около маси, избор на места в аудитории и други.
·
Двигателни кодове – комуникация чрез цялостната двигателна активност
на човешкото тяло, мимика
- изрази на лицето, контакта с очите, и
пантомима – движения на корпуса на тялото, на ръцете и на краката.
· Параезикови кодове – комуникация чрез интонация, паузи в речта, междуметия, които нямат собствен
смисъл извън социалния контекст (като ах, хъм и т.н) смях, плач, въздишки и
други.
· Тактилни кодове – комуникация чрез докосвания,
които са различни по обхват и честота и са ориентирани към различни части от
тялото – например ръкостискане, случайни
почесвания, докосването на брадичката и прочие.
· Обонятелни кодове – комуникация чрез естествения
мирис на човешкото тяло (феромони). Сигурно
сред нас има колеги, които имат силно развито обоняние и са усетили, а може би
и разпознали парафюма на съседа си. Обонятелните кодове са силно обвързани с
принадлежността към различните раси и етноси.
· Цивилизационни кодове (наричат се още изкуствени
кодове) – комуникация чрез дрехи и накити, чрез козметични средства, имущество
и чрез личните принадлежности.
Нека се опитаме да си представим реакциите на един мим,
който със средствата на пантомимата представя своята пиеса – срещата с
въображаем човек; ръкостискането му с него; подаването на букет цветя, които
помирисва; движението на ръцете показващи чувството на почит; изразът на лицето
му в момент на изненада, радост или тъга... И така имаше ли някой от вас, който
да видя пиесата на мима на забавен кадър, представяйки си запечатани картини в
мозъка, подсъзнателно извикани от последователното изброяване на описаните
действия.
В заключение, значението на невербалната комуникация,
познаването на нейните елементи и наблюденията могат да ни помогнат, както да
опознаем по-добре себе си и околните, с които общуваме, но също и да подобрят
междуличностните ни взаимоотношения в семейството, работата и живота.
0 коментара:
Публикуване на коментар