Експозе

Здравейте, казвам се Елена Баракова и за мен е удоволствие да представя пред Вас експозето на дипломната ми работа ‘Приложението на съвременните маркетингови методи в Интернет пространството’. 

Трите ключови елемента: КОМУНИКАЦИЯ, ИНФОРМАЦИЯ И ТЪРГОВИЯ са изиграли важна роля в човешката еволюция при формирането на знания, умения и опит в различни сфери и тяхното прилагане във все повече области от живота на човека.  Комуникацията е основен социален процес в индивидуалния и в обществения живот.  Първата революция в развитието на човешката комуникация е появата на писмеността, която древните създали за съхраняването и предаването на обществения опит, информация за събития и хора.  Натрупването и разпространението на информация водят до увеличаването на нейния обем, формирането на знания и опит и тяхното въвеждане в подобряването живота на човека, посредством открития и иновации, които стоят в основата на индустриалния и технологичен прогрес и появата на Печатната, Индустриалната и Информационната революции.  Възникването и развитието на търговията и маркетинга, промяната на пазарните условия, зараждането на конкуренцията и изменените нужди на клиентите променят парадигмата на управление на фирмите и налагат пред ръководствата да предприемат нови действия и мерки за тяхното просъществуване в условията на Глобализия и всеобщо разпространение и взаимнопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености в световен мащаб. 

Глобализацията, появата на компютрите и Интернет, възникването и бурният ръст на електронната търговия промениха начина на живот на хората и посредством КОМУНИКАЦИЯТА, ИНФОРМАЦИЯТА И ТЪРГОВИЯТА осъществявани в новата среда – глобална информационна мрежа – се създадоха предпоставки за нейното по-активно използване в ежедневието на съвременния човек.  Това доведе и до прилагнето на нови маркетингови подходи и стратегии за успешното представяне на продуктите и услугите в мрежата, посредством създаването и развитието на Интернет маркетинга, под който се разбира теорията и методологията на организацията на маркетинга в Интернет средата.  Счита се, че той обхваща не само електронния бизнес и търговия, но също и търговските дейности, които се извършват по електронна поща и с помощта на безжичните устройства.  В тази група са включени и управлението на цифровите данни на клиентите и електронното управление на връзките с тях. 

Епохата на Интернет маркетинга се характеризира със следните отличителни особености: глобализация на сферите на действие; окончателен преход на ключовите роли от производителя към потребителя; персонализация на взаимодействието и преход към маркетинговия подход ‘един към един’; намаление на транзакционните и трансформационните разходи. 

Интернет маркетингът съчетава заедно творческите и технологичните аспекти на мрежата и преминава през следните процеси: проектиране, разработка, реклама и продажби.  Представянето на продуктите и услугите, за които е използван Интернет маркетингът, достига до по-широк брой потенциални потребители с помощта на инструменти като:

Ø      Банер реклами;

Ø      Текстови реклами;

Ø      И-мейл маркетинг (e-mail marketing);

Ø      Афилиейт маркетинг (Affiliate marketing);

Ø      Маркетинг за търсещи машини (СЕМ);

Ø      Оптимизация за търсачки (СЕО);

Ø      Маркетинг 2.0. посредством Уеб 2.0.

Интернет пространството – бидейки само един от каналите използван от маркетинга се превърна в предпочитан, а за някой фирми и основен канал за осъществяване на персонализиран контакт с потенциалните потребители, тяхното привличане и изграждане на дългосрочни връзки.  Креативността, съчетаването на отделни подходи и подбирането на средствата за реклама са необходими при изготвянето и реализацията на успешна маркетингова стратегия, целяща да достигне до определените целеви групи и широка популяризация.  Интернет маркетинговата стратегия на фирмата следва да се води от следните мотиви:

Ø      Основен метод на промоция на продукти и услуги в Интернет е онлайн рекламата;

Ø      Умело съчетаване и използване на инструментите за онлайн външна реклама;

Ø      Насърчаване на продажбите посредством разнообразни стимулиращи мерки;

Ø      Създаване и поддържане на благоприятен имидж на компанията в Интернет пространството;

Ø      Изграждането и популяризирането на марката сред потребителите в мрежата в дългосрочен план ще създаде предпочитание на марката или налагане сред съществуващите на пазара;

Какво ще бъде бъдещето развитие на Интернет маркетинга и неговите инструменти е трудно да се предугади предвид факта, че промените, технологиите и иновациите в мрежата са част от продължаващия процес на развитието на Информационната революция.  Нейното отражение в ежедневния живот на обикновения човек, налагането на новите тенденции в маркетинга ни прави част от една нова и бързо променяща се среда, в която все по-осезаемо се усещат последиците от Глобализма и технологичния прогрес във всички сфери. 

Създаването на ‘Гугъл’ и нейното разрастването до размерите на световен информационен гигант илюстрира прилагането на успешен бизнес модел за развитие в нова индустриална среда, каквато се явява Интернет пространството.  Нека да разгледаме фирменото развитие.

‘Гугъл’ представлява добър пример за това как фирмата се създава в следствие на породена идея за нововъведение в начина на предлагане на една услуга в Интернет пространството, нейното налагане и запазване на конкурентните й предимства, както и постепенно разрастване на фирмата първоначално в своята сфера, а понастоящем и извън нея – създаване и налагане на нови продукти в обсега на Интернет услугите, както и реализацията на редица проекти и създаването на нови продукти в нови за фирмата сфери на дейности. 

‘Гугъл’ е най-известната търсачка в света и засега печели убедително надпреварата с основните си конкуренти сред гигантите в бранша –‘Яху!’ и ‘Бинг’.  По последни данни на ‘НетМаркетШер’ (NetMarketShare) нейният дял в потребителското търсене в световен мащаб възлиза на 85,15%.  В допълнение към това, ‘Гугъл’ предоставя множество услуги, инструменти, рекламни мрежи и уеб решения за бизнеса, чрез които успешно да поддържат високи позиции в списъка от резултати на търсачките.  Четири характеристики отличават ‘Гугъл’ търсенето от това с конкурентите му: Скорост; Точност; Обективност и Леснота на употреба.

Най-популярните рекламни програми на ‘Гугъл’ са ‘AdWords’ и ‘AdSense’, чието използване при оптимизирани уеб сайтове, повишава ефективността от провежданите рекламни кампании.  С помощта на тези две рекламни програми компанията постига високи финансови резултати. 

Към момента 'Гугъл' има на пазара представени над 50 продукта, 150 домейна и 110 чужди езика, които най-общо могат да бъдат класирани в сферата на онлайн рекламата и информационното обслужване на Интернет потребителите.  Броят им постоянно нараства и това се дължи на факта, че 'Гугъл' инвестират в иновационна дейност и разработването на нови продукти и услуги.  Иновационната политика на ‘Гугъл’ се състои от две основни направления – едното е свързано с фирмената политика за мотивирането и създаването на условия за иновации, които да се извършват от страна на служителите, а второто направление е свързано с постоянен мониторинг и оценка на излизащите нови иновативни технологии и продукти на пазара разработени от други фирми и тяхното закупуване от страна на гиганта. 

Навлизането в нови пазарни ниши представлява интерес пред ръководството на 'Гугъл'.  Такава ниша е включването на пазара на смартфоните с предлагането на собствен модел и операционната система 'Андроид', както и самостоятелното навлизане в сферата на онлайн търговията с безжични устройства. 

С постоянното развитие на нови продукти и услуги 'Гугъл' водят агресивана политика за запазване на своето конкурентно предимство пред основните си конкуренти на Интернет пазара на търсенето и онлайн рекламата – 'Майкрософт' и 'Яху!'.  Навлизането на нови пазари за фирмата – телекомуникациите и онлайн продажбите – предствляват сериозна стъпка в бъдещето развитие на компанията.

Като филантропи Лари Пейдж и Сергей Брин се интересуват от алтернативни възобновяеми източници на енергия, изграждането на технологични продукти за справяне с глобалните предизвикателства като изменението на климата, болестни пандемии и бедността.  Тези дейности се финансират от създадената фондация ‘Гугъл’, на която се даряват значителни ресурси в размер на 1% от капитала и печалбата, включително и служебно време, с цел след време тази институция да засенчи самата ‘Гугъл’ по отношение на цялостното си световно влияние. 

Също така 'Гугъл' е създал фонд за рискови инвестиции наречен 'Гугъл Венчърс', чиято основна дейност се състои в инвестиции обхващащи широк спектър от сектори и етапи на развитие в общ размер на 100 млн. щатски долара годишно.  Сферите на инвестиционен интерес включват различни индустрии – Интернет потребители, софтуер, хардуер, мобилни технологии, чисти технологии, здравеопазване, биотехнологии, откриване на човешки антитела и редица др.

Примерът за развитието на ‘Гугъл’ в Интернет, представлява един успешен модел за разрастване в ниша за бизнес развитие, а също и използването на същата тази ниша – глобалната информационна мрежа – като канал за продажби на техните продукти и услуги, както и излизането от нейната ‘орбита’ и стартирането на дейности, които в бъдеще биха открили нови възможности пред компанията. 

‘Гугъл’ представлява образец за новаторския дух и иновационния стремеж за усъвършенстване на предлагането на услугата търсене в бързо разрастваща се по обем информационна среда на мрежата, както и налагането на нови измерения в рекламирането на стоки и услуги.  Създаването и налагането на марката ‘Гугъл’ се свързва с гарантирано качество на обслужването на постоянно нарастващия брой Интернет потребители. 

Благодаря Ви за вниманието!

Уводна част

Основната концепция на настоящата дипломна работа се гради на проследяването на появата и развитието на новите маркетингови подходи, които се основават на технологичния прогрес и променящите се пазарни условия.  Изборът на темата е предизвикан от интереса за изследване на процесите, които обуславят ролята на маркетинга в глобалната мрежа, както и приложението на съвременните маркетингови методи в Интернет пространството.  

Актуалността на проблемите, които се разглеждат в магистърската теза от една страна се обуславят от глобализацията и все по-бързо развиващият се технологичен прогрес във всички дейности и сфери на човешкия живот, а от друга страна сa пречупени през призмата на основната роля на маркетинга, а именно създаването на конкурентни предимства и превръщането на обхванатите в него дейности в максимално ефективни.  В частност ще бъдат разгледани основни понятия и приложението на отделните средства и механизми за реализацията на Интернет маркетинга.

Настоящата работа цели да направи кратък преглед на появата и развитието на маркетинга, ролята на технологичния прогрес, създаването на Световната мрежа и нарастващата роля на Интернет в съвременното общество.  Също така в нея ще бъде разгледана същността и приложението на отделните средства и механизми за реализацията на Интернет маркетинга.  И не на последно място Интернет пространството ще бъде разгледано от една страна като канал за продажби, а от друга като ниша за бизнес развитие.

В разработката цялостно ще бъдат разгледани и съпоставени два аспекта на човешкото развитие от древността до настоящето: принципите на предаване на информация и комуникационни канали (в частност: Интернет пространството) и аналогия с развитието на пазарните отношения, появата и развитието на маркетинга (в частност: разглеждане предаването на послания през един от каналите). 

В допълнение ще се проследи създаването на компанията ‘Гугъл’ (Google) в Интернет пространството, нейното разрастване, иновационни подходи и налагане на пазарно предимство.

В изготвянето на настоящата разработка са използвани различни информационни източници основно Интернет пространството, статии от блогове, специализирани книги и публикации.  В края на магистърската теза е приложен списък с използваната литература.

Глава 1. Развитие на комуникациите и пазарните отношения от древността до наши дни

Известно е, че от началото на човешката цивилизация комуникацията между хората търпи непрекъснато развитие.  Безспорен и признат от множество изследователи (Едуард Сапир, Уилбър Шрам и др.) е фактът, че тя се е утвърдила като основен социален процес, както в индивидуалния, така и в обществения живот.  Комуникацията е многостранна, има различни измерения.  Нейният нелинеен характер е предмет на много прогнози и обсъждания.  Изминатият път от предаването на сигнали до масовото разпространение на информация, знания и културата е един от най-ярките примери за прогреса на човечеството.

Първата революция в развитието на човешката комуникация е появата на писмеността като следствие на разширяването на кръгозора на древния човек се усложнявала и неговата дейност.  Дотогава човешката памет била единственото средство за съхраняване и предаване на обществения опит, информацията за събития и хора.  Наложило се човешката памет да бъде подпомагана от различни видове резки, знаци, възелчета, рисунки и др., които са и първите форми на писменост и фиксиране на информация – идеограми, фонограми и други детерминирани символи, използвани в древността.

Междувременно се зараждат натуралното стопанство (характерно за робовладелското и феодалното общество) и първите пазарни отношения между отделните производители на стоки под формата на бартер, при който се осъществява натурална размяна на останалите в излишък количества от произведените блага – над необходимите за преживяването на семействата на производителите.  При натуралната размяна се наблюдава липса на единна, обща мярка за измерване и съизмерване на благата, т.е. пропорциите между тях са неопределени.  Също така е трудно да бъдат разграничени продавачите и купувачите, т.к. участващите в размяната на стоките са едновременно и едното, и другото.  

Друго откритие, което остава съществена част от развитието на човешката култура е откриването на смятането от индо-арабската култура, е десетичната позиционна бройна система за записване на числата.  Преди да бъде открита и разпространена тази система, която драстично опростява смятането, е имало обучени за смятане хора, на които се плащало да правят необходимите пресмятания при сделки.[1]

Появяват се парите като средство за размяна – обектите приемани като плащане за стоки и услуги или като разплащане за дълг в дадена страна или даден обществено-икономически контекст.  Първоначално парите са стокови, т.е. те са се измервали в множество реални блага.  С тяхната поява се преодолява ограничеността на натуралната размяна – всички блага в даден регион (местност) за определен период от време се разменят, чрез посредничеството на една стока.  Стоковите пари подпомагат и формирането на двете страни на всички пазари, а именно търсенето и предлагането, както и разграничаването на търсещите и предлагащите стоки и блага, които вече не могат да бъдат едновременно и едното и другото, както това бе при натуралната размяна.  В своята същност размяната на благата протича в две фази – продажба и покупка, чието последователно извършване зависи от поведението на участниците в сделката и се нарича стоково-парично обръщение.  Използването на стоковите пари преминава през два периода – първия се датира от няколко хилядолетия преди новата ера до последните десетилетия на 19-ти век (разменна единица биват: добитък, кожи, пера, раковини, керамични съдове, сол, зърно, каменни изделия, различни метали и др.), а втория настъпва, когато златото се налага в световен мащаб като всеобщ стоков еквивалент на всички възможни други стоки, който продължава до 1971 г., когато се преустановява използването на златото като световни пари.

В процеса на развитие на производствените и социалните отношения у древните цивилизации възникнала и потребността от предаване на информация, предназначена за група от хора.  Част от тази информация съдържала елемент на стимулиране, на убеждаване на адресатите на съобщението в целесъобразността от определени действия.  Именно тези послания носели същностните черти на съвременната реклама и на другите средства за маркетингови комуникации и по тази причина могат да бъдат определени като прототип на съвременната реклама.

Факторите, които определяли формирането на прототипа на съвременната реклама като специфичен вид обществена комуникация, били потребностите на развитие на икономическите, политическите, обществените, междуличностните отношения.  Равнището на тези отношения определяло формата и съдържанието на прототипите на рекламното послание.

Първите ‘клиенти’, които поръчвали реклама през античността, били дребни търговци и занаятчии (крупно производство по това време просто отсъствало), политици, представители на духовенството, организатори на зрелища и др.  Това предопределяло разнообразието на сферите на използване на рекламата.  Древните търговци установявали връзки със своите купувачи чрез преки словесни обръщения.  Местата за продажба на стоките се огласявали от гръмки и повтарящи се викове на продавачите.  Не случайно думата ‘реклама’ произлиза от латинската дума reclame (reclamare), която означава вик, крясък; отново викам, кряскам, крещя; зова, викам; гръмко възразявам.

Постепенно се засилвала потребността от разширяване на словесното въздействие върху потребителите и това довело до раждането на институцията на глашатаите.  Глашатаят бил човек, специално нает от търговеца, който изпълнявал задачите да кани настойчиво купувачите и да хвали стоката на наелия го.  Използването на услугите на глашатаите имало едно важно предимство – източникът на устна информация за стоката можел да бъде отделен от мястото на продажбата.  С други думи, информацията за стоката можела вече да се получи не само на мястото, където тя се продавала.  Това значително разширило границите на устната комуникация. Към посочените средства за вербална комуникация може да се добави предаваната от хората ‘от уста на уста’ информация за занаятчии, търговци, политически дейци и др. – ‘мълвата’.  Чрез нея сведенията за качествата на произвежданите и продаваните стоки се разпространявали понякога на доста големи разстояния, като стимулирали древните производители и търговци да се грижат за своята добра репутация.  Именно формирането на благоприятен образ на продавача е една от основните цели на прототипа на съвременната реклама.  По-нататък добрата репутация работела за своя собственик.  

Важен фактор за формиране на комерсиални комуникации през античността станали зараждащите се панаири.  Те се отличавали от обичайните тържища с традиционност, периодичност и точно придържане към мястото на провеждането им.  Ежегодни панаири (mercatus) се появили още в епохата на ранната Римска империя (5-ти век – началото на 3-ти век пр. н. е.).  Центрове на панаирна търговия ставали обикновено най-почитаните светилища.

През първите столетия на средновековното общество продължава доминацията на натуралното стопанство.  След появата на по-големите градове, занаятчийството и търговията, положението се изменило: развили се парично-стоковите отношения и се превърнали в основен фактор на стопанския и обществения живот в различните територии на тогавашния свят.  Стопанството през феодализма се разглежда като самозатворено и самозадоволяващо се, със слаби връзки с другите страни, но е съществувала размяна на стоки между отделните производители, селища, държави, континенти.  С течение на времето търговията със стоки процъфтявала и посредством нея се разпространявали знания, религиозни учения, а също така се предавали болести и епидемии.  Добре известно е важността, която са изиграли ‘Пътя на коприната’ в Азия, ‘Пътят на златото’ в Африка и ‘Пътя на тюркоаза’ между двете Америки.  С развитието на търговията се заражда банковото дело и започва безналично плащане на полици.  Появяват се кредитите, които първоначално имат подчертано потребителски характер, а по-късно се насочват и към различните сфери на производството. 

През 15-ти век Гутенберг изобретява печатарската машина, което дава нов тласък в разширяването на просвещението, културния и технологичeн обмен, развитието на масовите комуникации и формирането на система от средства за масова информация, появата на печатната реклама и др.  Откритието на Гутенберг от редица изследователи се бележи като революционен етап (Печатната революция) от технологичното развитие на човечеството, даващо масов характер и нови, алтернативни средства, форми и канали за разпространението на знания, технологии и информация.  Това може би е един от ключовете за разбирането на комуникационния механизъм на смяната на епохи в човешката култура.

Характерните отношения между различните социални групи през феодализма (зародил се по времето на късната Римската империя през 5-ти век, господствал в Европа през цялото Средновековие и продължил до буржоазните войни) били отношенията на господство и подчинение.  Крепостничеството не било повсеместно явление, характерно за всички страни и за всички етапи от историята на феодалното общество.  Властта на земевладелеца над селянина не е била произволна, безгранична, а ограничена от съществуващите законови разпоредби.  Тези отношения се разпадат окончателно едва в края на 19-ти век с отпадането на крепостното право в страни като Русия и Япония, и победата на Севера над Юга в САЩ.[2]

Някои историци вярват, че настъпилите в края на феодализма социални и индустриални промени стоят в началото на развитието на Индустриалната революция.  Предпоставките за създаването на нов обществен строй дават тласък за развитието на пазара, който придобива масов характер и се обуславя от свободното предлагане на работна сила като фактор на производствения процес от една страна, а от друга страна работната заплата се явява фактор определящ търсенето на пазара.  При тези фактори на пазара се заражда капиталистическият начин на производство, който изисква редовни доставки на суровини, материали и енергия, наличие на машини и технологии за ускоряване на производствения процес, свободна работна сила, капитал и пазар.  

Откритията в науката и тяхното приложение в техниката позволили масовото производство на стоки и разделянето на труда, които дали основа на Индустриалната революция.  В световната история тя се свърза с изобретяването на парния двигател и развитието на железниците през втората половина на 18-ти век и въвеждането на задвижвани с пара машини, главно в текстилната промишленост, а също така и развитието на черната металургия и др.

Развитието на съвременните комуникациите се бележи със излизането на историческата сцена на телеграфа през 1845 г.  Чрез изграждането на връзка между Конгреса на САЩ и Балтимор, той демонстрира новите възможности.  През 1851 г. над 50 компании вече са ангажирани в информационната дейност.  По времето на президента Линкълн (1861 г.) е изграден Вторият телеграфен корпус на САЩ, включващ 1 000 операции и стотици работници.  За два месеца те поставят над 24 000 км телеграфни линии. След два неуспешни опита през 1865 г. е прекаран кабел до Европа и за една година са предадени 700 съобщения.  През 1866 г. е установена постоянна връзка между САЩ и Европа, която съществува и до днес.

След индустриалният подем следва Епохата на масовото производство (1900-1930 г.), която се характеризира със задоволяване на пазара с масови продукти от първа необходимост, които са с ниска производствена цена вследствие на високата производителност на използваното технологично оборудване.  Поради стабилността на средата през този период не се извършва проучване на пазара, а управлението на фирмите се осъществява на оперативно ниво с една основна функция – производствена. 

Следващият етап е Епохата на масовите продажби (1930-1950 г.), при която се наблюдава насищане на пазара със стоки от първа нужда, което поражда нови потребности сред хората.  Това води до необходимостта да се намали масовото производство на стандартни продукти и да се започне производство на диференцирани.  Конкуренцията се засилва, предлагането на стоките и услуги надвишава тяхното търсене и това налага проучване на пазара за производството на това, което се търси, за да се отговори на нуждите и желанията на клиентите – така се заражда маркетинга като функция участваща в управлението на фирмите, което вече се извършва на две нива, на принципа на дългосрочното планиране, при което без да се изучава промяната на външната среда в бъдещето, то се определя на основата на минали тенденции.

Следващият етап от икономическото развитие, който продължава и до днес е Постиндустриалната епоха и прехода към Глобализма (1950-70-90 г. и нататък, наричана още ‘Епоха без закономерности’).  Към средата на 50-те години на 20-ти век настъпват кризи сред свободните предприемачи, а също така и редица промени в следствие появата на нови технологии, ново потребителско търсене в резултат на задоволяването на пазара, както и на изменените потребности и изисквания на потребителите, появата на инфлацията, неочаквани чуждестранни конкуренти, загуба на пазари и др.  Във външната среда започват да настъпват бързи, неочаквани и непознати промени, които сриват всички планове основани на минали тенденции, което води и до промени в методите на управление, а именно по-широко проучване на пазара и чрез организацията на продажбите.

Появата на глобализацията се свързва с редица икономически, социални, технологични, религиозни и политически процеси, които могат да бъдат открити във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора.  По своята същност промените се обуславят с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво.  Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.

Глобализация се наблюдава в икономиката, където настъпват световни процеси в изменение на финансовите пазари, търговските и производствените ниши.  В резултат на това географските граници и правителствата практически не контролират масовото си производство и потребление и се появят принципно нови политически интереси, контролирани от неправителствени институции.

Глобализацията навлиза и в компютърната сфера, т. нар. ‘компютърна глобализация’, и се свързва с процеса на адаптация на компютърния софтуер с цел използването му в различни страни по света като се наблюдава уеднаквяване на лингвистичните, маркетинговите и програмните усилия по света.

Също така глобализацията се разглежда като универсален процес на миграция на всякакви видове ресурси по света: парични, човешки, производствени, икономически и др.

От представените закономерности на епохите се вижда, че промяната на пазара, както и на външната среда на фирмите, появата на конкуренцията и изменените нужди на клиентите, налагат пред ръководствата на организациите да предприемат действия, с които да се променят принципите на управление, за да просъществуват.  По-рано бе споменато, че първоначално маркетингът се появява като функция, подпомагаща управленските решения за това какви продукти да се произвеждат, които решения са базирани от една страна на техническите възможности на фирмата, а от друга на проучването на пазара – какво произвеждат конкурентите, кои характеристики на продуктите ги правят предпочитани пред останалите, какъв нов и търсен продукт може да бъде представен на пазара и др.  Пред фирмите постепенно се налага необходимостта за завоюване и запазване на пазари, конкурентна политика спрямо останалите производители, привличането на нови и лоялни клиенти, чиито потребности се задоволяват както от продукта, така и от предоставеното обслужване, съответстващо на техните очаквания.  

Съществуват много определения за същността на маркетинга.  Това, което ще цитирам по-долу е определението на Британският институт по маркетинг от 1965 г., прието от междудържавната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР):

‘Маркетинг е система от функции на управление, чрез която се организира и направлява съвкупността от дейности, свързани с оценяването на покупателната способност на потребителите, с нейното превръщане в реално търсене на определена стока или услуга, а също и с придвижването на тази стока или услуга към купувача или крайния потребител, за да се постигне определена печалба или някаква друга цел на фирмата.’

Маркетингът е управленска функция за оптимизиране на връзката ‘търсене – предлагане’ и за проявлението й на пазара; вид стопанска дейност за извършване на специализирани пазарни проучвания, разработки и за предоставяне на консултантски услуги. Бива пасивен - отговарящ на пазара, и активен - въздействащ на пазара; за инвестиционни, хранителни и промишлени стоки, за интелектуални продукти и услуги, и др.

Развитието на маркетинга преминава през различни форми на пазарна ориентация, съпроводени с приоритетно използване на производството, качеството и техническото равнище на продукта, усилията по пласмента или максимално задоволяване потребностите на избран целеви пазар.  Адаптирането на бизнеса към пазара чрез всяка от тях е залегнало в обособяване на отделните маркетингови ери, свързвани с понятието концепции в маркетинга.  Могат да се разграничат производствена, продуктова, търговска, маркетингова и концепция за социално етичен маркетинг, както и появата на Интернет маркетинг, които в известна степен се появяват една след друга в индустриално напредналите държави.

Маркетинговата концепция е бизнес философия, която Филип Котлър описва по следния начин: ‘Маркетинговата концепция е управленска ориентация, според която ключова задача на организацията е да определи нуждите, желанията и ценностите на целевите пазари и да адаптира организацията така, че тя да доставя желаното задоволство по-ефективно от конкурентите и да създава печалба’.[3]

В заключение на изложената историческа ретроспекция, за развитието на комуникациите и пазарните отношения от древността до наши дни, цели да представи генезиса на човешката еволюция и по-нататък в разработката да бъдат направени аналогии и изводи с основните ключови моменти.  

---

[1] Благовест Сендов, ‘Джон Атанасов Електронният Прометей’, София 2003, стр. 13

[2] Доц. д-р Невяна Ст. Кръстева, ‘Маркетинг и продажби’, София 2006, стр. 10

[3] Доц. д-р Невяна Ст. Кръстева, ‘Маркетинг и продажби’, София 2006, стр. 12

Глава 2. Информационната революция и новите тенденции в маркетинга, предизвикани от технологичния прогрес

Важна последица от Индустриалната революция е натрупаното знание в различни сфери на човешкия технологичен прогрес.  По-рано бе споменато, че историците свързват откритието на Гутенберг с Печатната революция и я определят като първата от технологичните революции, довели до създаването на модерния свят с появата на светската литература и театър, йезуитски орден, испанската пехота, първата модерна флота и суверенната национална държава.  Последвалата Индустриална революция е свързана с появата на парния двигател и развитието на железницата, който бум от открития в същата област продължава почти 100 години.  През 80-те и 90-те години на 19-ти век се създава парната турбина, а през 20-те и 30-те години на 20-ти век се произвеждат парни локомотиви.  Наблюдава се и приложението на нови технологии в други сфери, в изцяло нови индустрии – през 30-те години на 19-ти век се създава електротелеграфът и фотографията, земеделско машиностроене, торовата индустрия, правят се първи стъпки за модернизацията на здравеопазването, водоснабдителната система и канализацията.  С тяхната поява се свързва и възникването на важни социални институции като модерната пощенска служба, всекидневните вестници, инвестиционното и търговското банкиране, които през 50-те години на 19-ти век доминират промишления и икономически пейзаж на развитите страни.  С други думи, Печатната революция описваше същата траектория, както Индустриалната революция, която започва 300 години по-късно, същата както Информационната революция днес.[1]

Историческият анализ на откритията и тяхното въвеждане в практика – иновацията, показва, че има закономерност – ‘вълни’ на открития, които се следват от други ‘вълни’ на иновация, с времеви лаг помежду тях.  Маркети през 1982 г. изследва редица иновации, които са осъществени през последните 200 години в световната промишленост.  Резултатите от неговото изследване водят до идентифициране на три последователни вълни: вълната от 1802 г. (от 1775 г. до 1828 г.) с 21 открития и иновации; вълната от 1857 г. (от 1830 г. до 1880 г.) с 40 наблюдения и вълната от 1920 г. (от 1905 г до 1937 г.) с 51 наблюдения.[2]  Маркети прави изводи за вълните на иновации – лагът между тях е 55 години, а за откритията 63 години; съществува тенденция за намаляване при лагът между централните точки на иновациите и откритията, съответно за всяка от вълните е 52 години, 47 години и 33 години; ускоряват се фазите на откритията и иновациите – продължителността на периода на откритията е 120, 85 и 55 години, а при иновациите е съответно 47, 33 и 23 години.  Екстраполирайки тези данни Маркети определя, че следващата вълна на открития обхваща периода от 1968 г. до 1992 г., със средна точка 1980 г., а фазата е с продължителност 38 години за откритията и 16 години за иновацията. 

Днес се счита, че човечеството преживява своята пета Информационна революция.  Етапите през които се достига до нея включват следните открития представени на схема 1:

Схема 1

Изобретяването на писмеността, води до възможността да бъдат предавани знания; книгопечатането повишава културата и грамотността; изобретяването на електричеството в края на 19-ти век, създава възможности за дистанционен оперативен обмен на информация с появата на телеграфа, телефона, радиото и другите средства за масова комуникация.  Откриването на компютъра е в резултат от развитието на микропроцесорната технология, с които се създават неограничени възможности за обработката, обмена и съхраняването на информация във всички сфери на обществения живот, както и до развитието на информационната индустрия свързана с производството на технически и програмни средства, методи и технологии за производството на информационни продукти.

Следващата революция е Информационната супермагистрала, за която Бил Гейтс, в книгата си ‘Път в бъдещето’ казва следното:

‘...ерата на персоналните компютри предизвика истинска революция, която засегна милиони хора.  Тя ни заведе там, където не сме могли и да си въобразим.  Днес ние се отправяме в нов велик път. Никой не може да предвиди къде ще попаднем този път, но аз съм уверен, че тази революция ще докосне още по-голямо число хора и ще придвижи обществото далеч напред.  Кардинални промени ще настъпят преди всичко в общуването на хората.’

По-горе бе споменато, че Информационната революция е свързана с откриването на компютъра и неговото приложение във все повече човешки дейности.  Тук ще направим кратък преглед на отделните поколения компютри, които са свързани с приложението на нови знания и открития направени в микропроцесорната технология. 

Първото поколение компютри (1945 - 1954 г.) се появява като работещ модел на електронна цифрова изчислителна машина в Университета в щата Айова през 1937-39 г., създадена от д-р Джон Винсент Атанасов, професор по физика и математика.  Машината била наречена от създателят й ABC (Atanasoff-Berry Computer).  Бери е студент на българският изобретател, който му е помагал при практическото й изграждане.  ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията в нея се извършвали в двоичен код- 50 разредни двоични числа и един разред за знак на числото.  Операционната и управляващата част на компютъра съдържали над 300 електронни лампи, а паметта била капацитивна - общо 1632 кондензатора (32 двоични числа по 51 бита).  Относно паметта на кондензатори - и днес най-използвани оперативни памети са динамичните, в чийто принцип стоят паразитните капацитети на MOS транзисторите.  В първите практически изградени компютри, за оперативната памет се използват електронно-лъчеви тръби, феритни сърцевини и др.

Акад. Благовест Сендов в своята книга ‘Джон Атанасов Електронният Прометей’ посветена на стогодишният юбилей от неговото раждане го определя като ‘...безспорно първият човек, прекрачил границата от механичната към електронната обработка на информация и в частност, като илюстрация на тази възможност, е построил действаща машина за електронно цифрово смятане.’

Компютърът на Атанасов-Бери, въпреки че не е програмируем е първият електронен цифров компютър, предшественик на ENIAC – първата цифрова електронна изчислителна машина, която е програмируема и може да реши голям брой разнообразни изчислителни задачи.  Основната цел при създаването на ENIAC е изчисляването на балистични траектории за Щатската армейска балистична лаборатория.  Договорът за изработката на компютъра е възложен през 1943 г. на Университета на Пенсилвания и когато проектът е завършен през февруари 1946 г., от Джон Моукли и Преспър Екърт, струва почти половин милион долара.  ENIAC е изграден с 17 468 лампи, 7 200 диода, 70 хиляди резистора, 1 500 релета, 10 хиляди кондензатора и има около 5 милиона спойки, направени на ръка.  Физически ENIAC е бил огромен, с тегло близо 30 тона и се е помещавал в голяма зала с площ 1,5 декара.  

Създаденият през 1946 г. ENIAC е първият електронен компютър с общо предназначение.  Разработен за отбраната на САЩ, същият е използван до октомври 1955 г.

Джон фон Нойман през 1945 г. разработва концепцията за модерните компютри с памет.  Той и неговите колеги реализират идеите му и създават работеща система, наречена EDVAC, която влиза в действие през 1952 г.  Неговата революционна архитектура се оказала ефективна и досега остава основа на всички компютърни системи за обща употреба.

Второто поколение компютри (1955 – 1964 г.) е свързано с повишаване на технологичното ниво, в следствие на въвеждането на транзисторите в схемотехниката, повишаване на обема на феритната памет, разширяване на кръга от средства за вход/изход, въвеждане на външни запомнящи устройства и се бележи с начало на използване на програмните езици.

Третото поколение компютри (1965 – 1984 г.) е изградено на интегрални схеми, като микропроцесорите достигат възможност за изчисление. Това поколение се свърза с възникването на новата концепция за компютъра като многопрограмна и многоресурсна система.  

Към Четвърто поколение компютри (1985 г. понастоящем) принадлежат най-голяма част от съвременните компютри.  В края на 70-те и началото на 80-те години на 20-ти век се заражда един нов, алтернативен подход за повишаване на бързото действие на процесорите (компютрите).  Този подход се базира на въвеждането на съкратен набор команди и интензивното използване на регистровите операции.

Петото поколение компютри е обявено в Япония през 1981 г.  Проектът се основава в значителна степен на паралелни, не фон Ноймановски структури и оказва силно влияние на перспективни разработки в САЩ и Европейската общност.  Там са стартирани конкурентни програми като например разглеждането на невронните мрежи (при които структурата на паралелно работещите процесори наподобява невронните връзки в човешкия мозък) или използването на транспютри (процесор, памет и комуникационни връзки върху един чип) за изграждането на компютри с масов паралелизъм.  Компютрите от пето поколение трябва да се делят на три достатъчно обширни класове, които в известна степен се препокриват: клас ‘изкуствен интелект’; клас ‘суперкомпютри’; клас компютри ‘с общо предназначение’.  Компютрите от клас ‘изкуствен интелект’ трябва да могат да притежават някои от чертите на човека, ‘суперкомпютрите’ са предназначени за изпълнение на изключително големи и сложни изчисления, а компютрите от третия клас са за широко разпространение в бита и в предприятията.  Те трябва да бъдат във вид на микро- или мини- компютри и трябва да са еднакво приспособими за индивидуално използване и за включване към изчислителни мрежи.

Програмното осигуряване за всеки клас компютри трябва да има своя ориентация.  За класа компютри ‘изкуствен интелект’ ще се използват езици, ориентирани на обработка на символни текстове и логически процедури.  Програмното осигуряване на ‘суперкомпютрите’ трябва да е приспособено за паралелни изчисления, а за ‘компютрите с общо използване’ важно изискване се явява осигуряването на мобилност и ориентация към мрежова обработка.

Технологичният прогрес и непрекъснатото усъвършенстване на производството на интегралните схеми подтикват един от основателите на ‘Интел’ (Intel), Гордън Мур, да формулира два закона.  Първият датира от 1965 г., шест години след изобретяването на интегралните схеми и е свързан с микрочипът и изчислителната мощ на процесорите и обуславя взаимовръзката между периода на разработването на новите процесори, който отнема 18-24 месеца и тяхната производителност, която нараства около два пъти.  Вторият закон на Мур е изведен през 1998 г. и гласи, че разходите на фабриките за производство на чипове нарастват експоненциално с усложняването на произвежданите интегрални схеми.  От момента на формулировката на първия Закон на Мур са изминали повече от 40 години.  Въпреки някои колебания в периода на удвояването към 2009 г. Законът на Мур продължава да е в сила.  През 2007 г. самият Мур заявява, че вероятно неговият закон скоро ще престане да действа поради достигането на границата на намаляване на размерите на електронните елементи поради атомната природа на материята и физическите ограничения.  Анализаторите очакват Законът на Мур да престане да действа през 2014 г.

Спътниковите системи са важен компонент на Информационната революция.  Първият комуникационнен спътник SCORE (Signal Communications by Orbital Relay Equipment) е изстрелян на 18 декември 1958 г.  В комуникационните технологии основните промени са в появата на безжичност, мобилност и глобалност.  Внедряването им започва в края на 70-те години на 20-ти век в САЩ.  Първите търговски клетъчни мобилни комуникационни системи работят от 1983 г.  Основните изменения са намаляващите размери на абонатните устройства, глобалният им обхват, възможностите за обмен на цифрови данни между компютри и изграждането на персонални комуникационни системи.  Технологиите на спътниковите информационни мрежи са сред най-съществените постижения.  Те се използват като пряко излъчващи системи и работят в два режима – емисионен и комуникационен.

Също така основно направление на развитие получават технологиите за мултимедия, кодиране и компресиране.  Те включват интегрирано мултимедийно представяне на информация, разпознаване на говор и семантично разпознаване на съобщенията.

Приложението на технологии на човеко-машинния интерфейс могат да бъдат открити навсякъде.  Основен техен представител е Интернет.  Най-куриозното в историята на Интернет е факта, че началния тласък за създаването му дават руснаците с изстрелването на своя първи спътник ‘Спутник’.  Това амбицира американците и те отговарят на предизвикателството като създават Агенцията за сложни изследователски проекти, АРПА (ARPA, Advanced Research Projects Agency), през 1958 г.  Нейната цел е да обедини усилията на американските учени за постигане на превъзходство в областта на научните изследвания, финансирайки различни проекти на военни институции, целящи изграждането на устойчиви разпръснати компютърни мрежи.  Тази дейност поставя началото на международни усилия за развитието на нови мрежови технологии.  През 1960 г. Паул Баран и ‘Ранд Корпорейшън’ (Rand Corporation) решават проблема как мрежата да работи дори и когато нейните сървъри са засегнати от ядрена атака.  Решението идва с обединяването на информацията и пътя до получателя в един пакет, т.е. ако един сървър е засегнат, то пакетът с информация да преминава по друг по-дълъг, но за сметка на това действащ път.  Това се дължи на архитектурата на мрежата, която е децентрализирана и дава възможност на пакетите от данни да намерят пътя си от възел на възел, докато стигнат даден пункт.

През 1969 г. AРПА създава АРПАНЕТ (ARPANET), за да осигури мобилност на учените в проекта.  АРПАНЕТ се разширява много, с използваните протоколи за обмяна на информация в различни нейни части създават трудност при трансфера на байтовете от пакетите с данни.  Затова през 1983 г. се налага като стандарт протокола ‘TCP/IP’, което създава хомогенна мрежова среда за различните машини, използвани в АРПАНЕТ.  Тази година се счита за рождената дата на глобалната система от взаимосвързани компютърни мрежи.  През 1988 г. проекта достига до обединяването на повече от 100 компютърни мрежи, през 1991 г. те вече са 4 000, а през 1995 г. са 40 000 като обхваща две трети от територията на САЩ.  

С прекратяването на Студената война правителството на САЩ решава да спре финансирането на АРПАНЕТ, която официално престава да съществува, а вече изградената мрежа се преименува на Интернет.  В началото на 90-те години Националната научна фондация харчи около 24 млн. долара годишно за поддръжката на Интернет за изследователски и научни цели.  Бурното разрастване на Интернет изправя Американското правителство пред невъзможността да заплаща целия трафик и поддръжката на Интернет.  Финансирането на Интернет започва да се измества към частния сектор, което довежда до комерсиализирането на международната мрежа в средата на 90-те години и популяризирането на множество нейни приложения в практически всяка област на съвременния живот.  Корпорациите започват да използват Интернет за електронна комуникация, но една забрана върху търговския трафик от Националната научна фондация не допуска превръщането на Интернет в среда за търговия.  Тази забрана е вдигната през 1991 г., превръщайки Интернет в по-широко достъпен за отделни хора, фирми и институции извън правителството и висшето образование, както и за изцяло търговска употреба, като директни продажби и реклама.

В периода 1989-1991 г. Тим Бърнърс-Лий, изследовател в Европейската лаборатория за приложна физика в Церн, Швейцария, разработва концепцията за глобална информационна среда и я нарича Световна мрежа или www (World Wide Web), която в своята същност представлява хипертекстова система за представяне на мултимедийна информация (текст, графични изображения, видеоклипове, звукозапис и анимация).  Появата на Световната мрежа е и едно от най-важните събития в историята на Интернет от гледна точка на развитието на електронната търговия. 

През 1993 г. е пуснато графично софтуерно приложение за разглеждане на мрежата – ‘Мозаик’ (Mosaic).  През 1994 г. Марк Андерсън, един от първоначалните програмисти на ‘Мозаик’ в Университета на Националния център за суперкомпютърни приложения в Илинойс се мести в Калифорния и създава компанията ‘Нетскейп Корпорейшън (Netscape Corporation), заедно с предприемача и бизнесмен Джим Кларк.  Скоро след издаването на търговските версии на техния уеб-браузър за персонални компютри ‘Нетскейп’ представят ‘Netscape Commerce Server’, който представлява приложение за уеб-сървър с възможност за публикуване на уеб-сайтове и изпращане на уеб-страници до браузъри, работещи на персонални компютри, но също така и за приемане на кредитни карти чрез защитени връзки, където прехвърляните данни се кодират и не са могли да бъдат прочетени от други, освен от подателя и получателя. 

Влиянието на Интернет се разпространява не само в техническата област на компютърните комуникации, но все по-често се използва и като оперативно средство за електронна търговия.  В рамките на 90-те години на 20-ти век Интернет претърпява интензивен растеж като среда за комуникация и като механизъм за търговия.  Първоначално в търговската дейност участват предимно производители на основни мрежови продукти и Интернет доставчици. През 1992 г. американски библиотекар измисля фразата ‘сърфиране в Интернет’, за да означи обхождането на сайтове с помощта на връзки между тях, а през 1994 г. се появяват първия виртуален търговски център, първата виртуална банка и радиостанция.  Днес Интернет обслужването попада и в групата на домашните услуги, като основното внимание е насочено към използването му като основа за търговия с различни стоки и услуги.  

След много усъвършенствания и при наличието на милиони потребители, Интернет и Световната мрежа стават важна част от комуникационната инфраструктура за по-голямата част от света.  По последни данни към 2009 г. около една четвърт от жителите на Земята използват услугите на Интернет, което се дължи от една страна на улесненият достъп – персоналния компютър, мобилни телефони и лаптопи, а от друга на появата на много нови услуги базирани в Интернет пространството – онлайн телевизия, радио и печатни медии, блогове и др.

Последните две десетилетия Интернет пространството навлиза във все по-повече и различни сфери от човешката дейност.  По-долу ще бъде направена кратка хронологична справка на по-важните събития от историята на Интернет.  Първоначалното проникване на електронната комуникация във всекидневието на хората за лични и професионални нужди бе последвано от използването на мрежата за рекламиране на продукти и услуги на отделни фирми, които създадоха свои официални корпоративни уеб-страници – от една страна те представят своето портфолиото, а от друга засвидетелстват присъствието си в мрежата. 

Постепенно информация в Интернет пространството започва да увеличава своя обем и се появяват уеб-порталите, където сърфирането в информационните ресурси е представенo в удобен и достъпен вид за навигация и намиране – информацията е категоризирана и с помощта на търсачките (които ще бъдат по-подробно разгледани в следващата глава) потребителите лесно могат да направят запитвания за съдържание по определен от тях критерий (думи или фрази) като резултата е показан в списък от точки, които отговарят пълно или частично на този критерий.  Именно портали като ‘Яху!’ (Yahoo!), ‘МСН’ (MSN), ‘Ликос’ (Lycos), ‘Ексайт’ (Excite) и други се разрастват бързо в средата на 90-те години посредством разширяването на набора им от услуги, с надеждата потребителят да се задържи максимално дълго време в портала привличайки неговото внимание с рекламни банери и текстови реклами.  От този период датират и първите наченки за осъществяване на продажби – през 1994 г. ‘Пица Хът’ (Pizza Hut) предлагат онлайн поръчки на своите клиенти през официалния си уеб-сайт, а година по-късно е създаден аукционният уеб-сайт за продажба на стоки ‘Ибей’ (ebay). 

През 1996 г. стартира една от първите безплатно уеб-базирана електронната поща ‘Хотмeйл’ (Hotmail), предлагаща ’огромните’ за времето си възможности за съхранение на информация в размер на 2 мегабайта.  'Хотмейл' бързо става популярна и към края на следващата година има милиони потребители и именно тогава и бива закупена от страна на ‘Майкрософт’ (MicroSoft) за 400 млн. щатски долари. 

През 1998 г. ‘‘Гугъл’’ получава финансиране от Анди Бехтолсхайм, един от съоснователите на ‘Сън Майкросистемс’ (Sun Microsystems) и вицепрезидент в ‘Сиско Системс’ (Cisco Systems), на представената от тяхна страна търсачка. 

През 1999 г. е стандартизирана безжичната технологията (wi-fi) за достъп до мрежата, a едва 18-годишният Шон Фанинг създава и пуска на пазара ‘Напстър’ (Napster), която се основава на 'peer to peer’ технология за безплатен обмен на музикални файлове между отделните потребители в мрежата, които едновременно играят ролята и на сървъри за извършването на обмена. 

Началото на 21-ви век се бележи с рязък спад и срив в Интернет сектора наричан ‘спукването на дот-ком балона’ и обхваща периода от 1995-2000 г., при който на фондовите пазари в развитите индустриални държави масово се инвестира в най-модерната сфера на икономика, а именно нароилите Интернет базирани компании, наричани ‘дот-коми’.  Близо година и половина след създаването на ‘Нетскейп’, през 1995 г. фирмата излиза на фондовата борса и след предлагането на първичната емисия акции, цената й възлиза на над 3 млрд. щатски долара.  Много от инвеститорите подмамени от успеха на ‘Нетскейп’ влагат своите средства в ‘дот-коми’, които извършват всякакви услуги в мрежата.  Причината за появата на толкова много ‘дот-ком’ фирми са ниските лихви през 90-те, които предоставят лесен капитал за започване на нов бизнес.  През 2000 г. индексът на фондовата борса NASDAQ, който включва високотехнологични компании като ‘Майкрософт’, ‘Дел’ (Dell), Интел и други бележи най-високите си нива в историята – 5132.52.  Краят на този балон настъпва, когато Федералният резерв решава да увеличи лихвите и така да оскъпи предлагането на пари, което се отразява зле на неблагонадеждните компании. 

Следващото значимо събитие в развитието на Интернет е пускането на свободната електронна енциклопедия ‘Уикипедия’ (Wikipedia) през 2001 г., която представлява некомерсиален проект с цел безплатно и свободно споделяне на знание. 

В началото на 2003 г. ‘Епъл’ (Apple) пуска ‘АйТюнс’ (iTunes) софтуерно-базиран онлайн медиен магазин, който първоначално предлага в листата си 200 000 песни за сваляне и в рамките на 24 часа от стартирането му продават четвърт милион песни. 

На 1 април 2004 г. ‘‘Гугъл’’ анонсират стартирането на безплатна уеб-базирана електронна поща наречена ‘Джимейл’ (Gmail), която ще предлага на своите потребители 1 гигабайт пространство за съхранение на информация, което било прието от някои като първоаприлска шега.

През 2005 г. е създаден и пуснат уеб-сайтът за видео обмяна 'Ютуб' (YouTube), в който потребителите могат да качват, споделят и гледат видео файлове, а в края на следващата година сайтът е купен от ‘‘Гугъл’’. 

‘Туитър’ (Twitter), мрежата от микроблогове, в която всяко съобщение може да се състои само от 140 знака, както и социалната мрежа ‘Фейсбук’ (Facebook) се появяват и заемат своето значително място в Интернет пространството през 2006 г.

Интернет еволюцията през 2009 г. бележи бум в мобилните приложения за ‘смартфони’ (т.нар. ‘умни телефони’ с различни софтуерни платформи – ‘Андроид’ (Android), ‘АйФон’ (iPhone), ‘Блекбери’ (Blackberry), ‘Симбиан’ (Symbian), ‘уебОС’ на Палм (webOS на Palm), ‘Уиндоус Фон’ (Windows Phone), разработчиците на които навлизат в битка за надмощие при апликациите), чиито потребители генерират близо 50% от онлайн трафика в Интернет пространството през мобилните си устройства.  Тази тенденция поставя под въпрос сърфирането през традиционния уеб браузър, спрямо все по-предпочитания достъп до мрежата през мобилните телефони. 
Представената по-долу схема 2 обобщава разположените във времето промени свързани с развитието на Интернет, както и тяхната взаимовръзка с осъществяваните дейности през мрежата.  Появата на Интернет, както и осигуряването на достъп до глобалната информационна мрежа непосредствено доведоха до увеличаването на броя потребители, които започнаха да осъществяват комуникации по между си (делови и персонални) по електронен път.  Постепенно се появи електронната търговия, която използва транзакции за потвърждаване на извършените покупко-продажби при прилаганото онлайн разплащане.  Възникването и развитието на електронният бизнес от своя страна породи потребността от описване и изпълнение на протичащите бизнес процеси, което доведе до навлизането на Интернет базирани програми, които ги управляват в реално време.

Схема 2

От хронологията на по-значимите събития свързани с развитието на Интернет се вижда, че технологиите и услугите са насочени към все по-дълбокото проникване на мрежата в ежедневието на съвременния човек, както и това че глобалната информационна мрежа се използва основно за 3 неща: КОМУНИКАЦИЯ, ИНФОРМАЦИЯ и ТЪРГОВИЯ.  Тези три ключови елемента, които бяха разгледани по-рано в първа глава, са изиграли важна роля в човешката еволюция, както и при формирането на знания и умения, и същите принципи днес откриваме във въздействието на Информационната революция и нейното отражение в живота на днешните хора.  

Със развитието на глобалната информационна мрежа през последните 20 години за специалистите по маркетинг, Интернет започва да заема все по-важно място, и на него се гледа не само като канал за достигане на по-широк кръг от потенциални потребители, но и като канал за осъществяване на продажби, привличане и запазване на нови клиенти, а също така и на пространство за създаване и популяризиране на марка (бранд) на продукта или услугата в мрежата.  Постепенно се извършва плавен преход от традиционните начини на маркетингово взаимодействие към такива, които са опосредствани от Интернет.  По този начин възниква и Интернет маркетингът (също така наричан ай-маркетинг (i-marketing), уеб-маркетинг (web-marketing), онлайн-маркетинг (online-marketing) или е-маркетинг (e-marketing)), който може да бъде определен като осъществяване на всяка маркетингова дейност с посредничеството на Интернет.  Счита се, че Интернет маркетингът има широк обхват, защото той включва в себе си не само електронният бизнес и търговия, но също така и търговията, която се извършва по електронна поща и с помощта на мобилните устройства.  В групата на Интернет маркетинга са включени и управлението на цифровите данни на клиентите и електронното управление на връзките с клиентите.  

Интернет маркетингът съчетава заедно творческите и технологичните аспекти на мрежата и преминава през следните процеси: проектиране, разработка, реклама и продажби.  Представянето на продуктите и услугите, за които е използван Интернет маркетингът, достига до по-широк брой потенциални потребители с помощта на инструменти като: маркетингът за търсещи машини – СЕМ (по-нататък ще използвам абревиатурата от английското название с български букви СЕМ = SEM (Search Engine Marketing)), оптимизацията за търсачки – СЕО (отново ще използвам абревиатурата от английското название с български букви СЕО = SEO (Search Engine Optimization)), банерни реклами, маркетинг по електронна поща (и-мейл маркетинг) и стратегиите от Уеб 2.0 (Web 2.0), които стоят в основата на новия Маркетинг 2.0.  

Появата и комерсиализацията на Интернет доведоха до създаването на нова категория на бизнес – електронният бизнес, под който се разбира всяка дейност с използването на възможностите на глобалната информационна мрежа за извършване на търговска дейност.  Важен съставен елемент на електронният бизнес се явява електронната търговия, в която се включва всяка форма на сделка, когато взаимодействието между страните се осъществява посредством електронен път. 

По типа на взаимодействащите субекти електронният бизнес се дели на следващите основни категории: ‘бизнес-бизнес’ (business-to-business, B2B), ‘бизнес-потребител’ (business-to-consumer, B2C), ‘бизнес-администрация’ (business-to-administration, B2A), ‘потребител-администрация’ (consumer-to-administration, C2A), ‘потребител-потребител’ (consumer-to-consumer, С2С).  Най-силно развити към момента се явяват категориите ‘бизнес-бизнес’ и ‘бизнес-потребител’, но еднакво големи са перспективите пред развитието на другите категории.

Настоящата разработка цели само да представи основните понятия, които разкриват същността на електронния бизнес и търговия, без да се разглеждат в подробности отделните им елементи.  Вниманието ще бъде насочено към съвременните методи и инструментите, които се използват от Интернет маркетинга и неговите преимущества.

Развитието на информационните технологии, появата и бурният ръст на електронната търговия станаха основа за появата на ново направление в съвременната концепция за взаимодействие на маркетинга – Интернет маркетинга, под който се разбира теорията и методологията на организацията на маркетинга в Интернет средата.  Епохата на Интернет маркетинга се характеризира със следните отличителни особености: глобализация на сферите на действие; окончателен преход на ключовите роли от производителя към потребителя; персонализация на взаимодействието и преход към маркетинговия подход ‘един към един’; намаление на транзакционните и трансформационните разходи.  

Преходът на ключовите роли от производителите към потребителите – това е едно от най-големите фундаментални качества, привнесени от Интернет в света на съвременната търговия.  Интернет направи реалността за компаниите да привлекат възможното внимание на новите клиенти за десетки секунди, прекарани пред екраните на компютрите.  Едновременно с това той дава възможност на ползвателя с няколко щраквания на мишката да се отправи към който и да е от конкурентите.  В такава ситуация вниманието на купувача се явява най-голямата ценност, а установяването на взаимоотношенията с клиентите в главен капитал за компанията.

Глобализацията на дейностите и понижаването на транзакционните разходи са следствие на факта, че Интернет значително изменя пространствения и временния мащаб за извършване на търговия.  Той се явява глобално средство за комуникация, нямащо никакво териториално ограничение и при тази стойност достъпа до информацията не зависи от отдалечеността от нея, в противоположност на традиционните средства, където тази зависимост е право пропорционална.  Електронната търговия позволява даже на най-малките доставчици да постигнат глобално присъствие и да се занимават с бизнес в световен мащаб.  Съответно, клиентите също така получават възможността за глобален избор от всички потенциални доставчици, предлагащи необходимата доставка на продуктите или услугите независимо от тяхното географско разположение.  Разстоянието между продавача и купувача играе роля само от гледна точка на транспортните разходи едва на етапа на доставката на товарите.

Времевият мащаб в Интернет средата също така значително се отличава от обикновения.  Високата ефективност на комуникационните свойства на Интернет обезпечават възможността за съкращаване на времето за търсене на партньори, вземане на решение, осъществяване на сделката, разработката на нова продукция и др.  Информацията и услугите в Интернет са достъпни денонощно.  Освен това, неговите комуникативни характеристики притежават висока гъвкавост, позволяваща лесно да се измени представената информация, и също така и нейното актуализиране да бъде осъществено без времеви задръжки или на други загуби при нейното разпространение.

Тези ефекти също така довеждат до значително намаляване на транзакционните разходи, т.е. разходите, свързани с установяване и поддържане на сътрудничеството между компанията, нейните клиенти и доставчици.  В този случай, разходите за комуникации, в сравнение с тези които се заплащат за традиционните медии, стават минимални, и тяхната функционалност и мащабируемост, значително се увеличава.

Както по-рано бе посочено при Интернет маркетинга се персонализира взаимодействието и се осъществява преход към маркетинговия подход ‘един към един’, където отправените посланията директно достигат лично до всеки отделен потребител.  С помощта на инструментите на електронно взаимодействие, компаниите могат да получат подробна информация за всяка отделна заявка на клиента и автоматично да доставят продуктите и услугите, съобразени с отправените индивидуални изисквания.  Пример за това може да бъде персонализирането на уеб-сайта за всеки един от клиентите или партньорите на компанията – посредством създаването на личен профил и настройки, които да се зареждат, когато всеки един от клиентите или партньорите влезнат с техните акаунти в уеб-сайта на компанията.

Например, един от начините за намаляване на трансформационните разходи може да бъде намалението на каналите за дистрибуция на стоки.  Причината за това е способността на фирмите да изпълняват функциите, които традиционно са изпълнявани от специалистите в междинните звена, докато в Интернет съществува по-добра възможност за ефективно взаимодействие с потребителите и едновременно с това дава възможност за проследяване на информацията от страна на клиентите.

Специален случай представляват продуктите и услугите, които се разпространяват по електронен път, при който доставката е максимално съкратена.  Електронният метод, често е използван от фирмите разработчици на софтуерни решения, широко се употребява в Интернет пространството при предоставянето на цифрови продукти с развлекателен характер (филми, видеоклипове, музика, списания и вестници), информация, средства за обучение и др.  

След направеният анализ на преимуществата, които Интернет маркетинга предоставя, нека да разгледаме и основните инструменти, които използва за реализацията на поставените цели в отделните маркетингови стратегии:

Ø  Банер реклами;

Ø  Текстови реклами;

Ø  И-мейл маркетинг (e-mail marketing);

Ø  Афилиейт маркетинг (Affiliate marketing);

Ø  Маркетинг за търсещи машини (СЕМ/SEM);

Ø  Оптимизация за търсачки (СЕО/SEO);

Ø  Маркетинг 2.0. посредством Уеб 2.0.

Банер рекламите представляват графично изображение с различни размери и форми, на които се представят продукти или услуги, съдържащи хипервръзка, с помощта на която се привлича трафик (посетители) към уеб-сайта на рекламиращата фирма.  Обикновено те се разполагат в горната или долната част на доста често посещавана уеб-страница или портал и съдържат кратко рекламно послание.

Банер рекламата или накратко банерът (banner) е неразривно свързан с класическите принципи на рекламата, при които се осъществява контакт с потенциалния потребител на принципа ‘ела и ще видиш’, като с напредването на Интернет услугите призивът прераства в ‘ела и се абонирай’ или ‘ела и купи’.  С усъвършенстването на технологиите банерите стават интерактивни – освен изображение и рекламен надпис, както са изглеждали първоначално в Интернет зората, днес вниманието на потребителите се привлича от ново поколение банери (т.нар. ‘Rich Media’), които съдържат изображение, звук и анимации, благодарение на програмите за Flash, Gif, HTML, Java, и Cgi Script.  Независимо, че в последно време се водят спорове за ефективността на банер рекламите и за необходимостта от използването на по-усъвършенствани модели на реклама в мрежата – те остават сред един от стандартните начини за рекламиране и са в състояние да излъчат послание сравнимо с телевизионната реклама в реално за мрежата време и променят възприятието за Интернет рекламата.

Текстовата реклама представлява реклама чрез текст, съдържащ хипервръзка/и към страницата на рекламодателя.  Тя е най-старата форма на реклама в Интернет, която първоначално се е използвала без комерсиални цели.  Рекламодателите често е недооценяват, въпреки че ефективността й при добро разположение, качествено съдържание и умели послания е много висока.  Текстовата реклама се среща под формата на текстови линк, текстов блок или редакционен материал. 

Текстовият линк съдържа само търговската марка или уеб-адреса на рекламодателя и се използва при партньорски програми, за реклама в портали или търсачки, като нейната ефективност е висока при познаваемост на рекламирания продукт или фирма. 

Текстовият блок представлява интегриран в съдържанието и дизайна на сайта-рекламоносител блок, предназначен за публикуване на текстови промоции на един или няколко възложителя, като изисква честа актуализация.  В същността си прилича на класическата лична или търговска обява, където рекламирания обект се описва с 2-3 изречения.  Резултатна рекламна форма за промоции на събития и бързоликвидни стоки.  Подход за привличане на потребителското внимание и провокация за допълнително търсене по темата е използването на недовършени изречения.

Редакционният материал е заимстван от друг класически подход в печатната реклама и запазва изискванията за краткост, атрактивност и изразена потребителска ориентация.  В материала се представят продуктите или услугите на рекламодателя, описвайки техните качества и преимущества, придържайки се към това материалът да носи елементите на новина.  Тази форма на реклама е популярен инструмент предлаган от информационните (новинарски) сайтове, където в текстът се публикуват неограничен брой препратки към избрани от рекламодателя места в собствения му сайт и обикновено се заплаща на брой символи.  

И-мейл маркетинг се базира на технологията на електронна поща и е изключително ефикасно средство за осъществяване на персонализирана комуникация между рекламодател и клиент/и, като позволява да се достигне до целевите групи и до конкретен потребител.  Инструментът позволява да се изпращат индивидуални рекламни писма, както и прикрепяне на рекламни анонси към всяко едно писмо изпратено през даден мейл-сървър (сървър поддържащ електронни пощенски кутии).  Улеснение при ползването на този метод е, че повечето безплатните уеб-пощи поддържат HTML парсери (анализатор, компютърна програма, която позволява да бъде разделен код на неговите съставни части), което позволява рекламните послания да съдържат активни препратки, визуални изображения и мултимедиа (а също защитава сайтовете от неправомерен достъп). 

Преимуществото при ползване на този метод за рекламиране на стоки и услуги се гради на факта, че осъществява персонализиран контакт между рекламодател и клиент посредством най-разпространената услуга в Интернет – електронната поща, което прави тази реклама достъпна до над 90% от уеб-аудиторията.  Основният недостатък на този метод е СПАМ-ът, който в своята същност представлява изпращане на произволно и масивно количество рекламни писма, с висока честота и без да са предварително изисквани от потребителите, които рекламни послания не отговарят на интересите на получателите и често задръстват пощенските им кутии, нарушавайки уеб-етиката идвайки неподписани от непознати източници. 

Афилиейт маркетинг (Партньорски маркетинг) в своята същност е маркетингова практика, която награждава с комисионна един или повече от партньорите, които представят продукт или услуга на търговец и са препратили посетител или клиент към уеб-сайта на рекламодателя. 

Основно се използва при провеждането на промоция в уеб-пространството и партньорите, които осъществяват трафик към рекламиращият уеб-сайт получават паричната компенсация базирана на импресия, клик, регистриран потребител, нов клиент или продажба (предимно е процент от продажба или твърда сума за продажба).  Предимство на този метод е, че изисква ниска поддръжка и рекламодателите плащат за представяне, т.е. използва се ‘pay for performance’ модел, което означава, че компанията няма разход за маркетинг, освен за началната инсталация и разработка на афилиейт програмата.

Афилиейт маркетинга също е името на индустрията, където различни компании практикуват тази форма на Интернет маркетинг, включително афилиейт мрежи, афилиейт мениджмънт компании и различни типове партньори и издатели, които промотират продуктите и услугите на техните партньори.

Съществуват четири типа партньорски маркетинг: ‘плати за импресия’; ‘плати за клик’; ‘плати за действие’; ‘плати за продажба’.

‘Плати за импресия’ (PPI, Pay Per Impression) Цената се определя за хиляда импресии (преглеждания на страница), при което издателят получава от рекламодателят дадена сума за показване на поместената реклама, която може да бъде текст, банер.

‘Плати за клик’ (PPC, Pay Per Click) Цената се определя за клик, при което издателят получава плащане от страна на рекламодателя всеки път, когато посетител (потенциален клиент) натисне на рекламата.

‘Плати за действие’ (PPL, Pay Per Lead) Цената се определя за конкретно действие, което рекламодателят предварително е уточнил с издателя, т.е. всеки посетител препратен към уеб-сайта на рекламодателя следва да извърши дадено действие, например попълване на форма, създаване на акаунт или записване за бюлетин.  Моделът за компенсация е много популярен с онлайн услугите в сферата на Интернет доставчиците, GSM операторите, банките (заеми, ипотеки, кредитни карти) и абонаментни услуги.  

‘Плати за продажба’ (PPS, Pay Per Sale)  Цената се определя за направена продажба от уеб-сайта на рекламодателя, който плаща процент на издателя за това, че е препратил клиент осъществил покупката.  Това е най–често използваният модел за компенсация от онлайн търговците, които участват в афилиейт програми и мрежи.

Маркетингът за търсещи машини (СЕМ) представлява много важен инструмент на Интернет маркетинга и усилията му са насочени към увеличаването на трафика към уеб-сайта на рекламодателя, идващ от страна на търсачките.  СЕМ има пряка връзка с показателя конверсия, който представлява процентът потребители, които са се превърнали в купувачи.  Трафикът от търсачки нараства посредством увеличаването на т.нар. ‘видимост през търсачки’ (Search Engine Visibility), отнасящ се до позицията на уеб-сайта на рекламодателя в резултатите от търсенето за определена ключова дума въведена от страна на потребителите в желанието им да получат отговор според техните нужди.  Видимостта през търсачките е пряко свързана с по-широкото понятие ‘уеб-видимост’ (онлайн видимост), към която са включени рекламните банери и мрежа, афилиейти и онлайн партньори на представяните продукти или услуги. 

За успешното провеждане на СЕМ кампания се използват следните два метода: оптимизация за търсачки (СЕО) и използването на ‘плащане за кликване’ за включване в платените списъци с резултатите при търсене по ключова дума. 

От представянето на афилиейт маркетинга стана ясно, че за всеки осъществен трафик към сайта на рекламодателя следва да бъде изплатена комисионна.  Ето защо, включването в платените списъци посредством използването на метода ‘плащане за кликване’ на представените продукти и услуги при търсене по зададената от страна на рекламодателя ключова дума, има смисъл да бъде осъществено, когато очакванията от провеждането на кампанията сочат, че предвидените ресурси за нейното осъществяване ще бъдат възстановени и се постигне печалба за рекламодателя.  

Използването на опцията за оптимизация на сайта спрямо търсачките (СЕО), посредством предварително зададени ключови думи, които ще бъдат открити и включени в базата данни на търсещите машини и на по-късен етап, когато се извършва търсене от потребител по дадената ключова дума, в представените списъци с резултати на търсачката ще бъде показан уеб-сайта на рекламодателя.  Придобитите по този начин позиции и резултати на рекламодателя се нарича органично търсене (органични резултати).  Инвестицията, която ще бъде направена за показването в органичните резултати от търсачките, обхваща процесът по подготовката и избор на ключови думи от страна на рекламодателя, и оптимизирането на уеб-сайта спрямо избраните от негова страна търсачки, където той иска да бъде лесно откриваем.

Едновременното усъвършенстване и на двата СЕМ метода и тяхното максимално съчетаване ще доведе до по-висока откриваемост от страна на търсачките, а също така ще се постигне максимално таргетирана конверсия (т.е. 1). от къде идва насоченият трафик към уеб-сайта на рекламодателя; и 2). конвертируем ли е той). 

В заключение СЕМ има следните три основни цели: 1). Подобряване на уеб-видимостта на сайта и привличането на по-голям трафик към него; 2). Подобряването на качеството на трафика – спечелването на по-високи позиции за ключовите думи, които ще привлекат посетители с по-значителен процент конверсия; 3). Оптимизиране на разходите чрез изключване на тези ключови думи, чийто принос към сайта е малък.

За прилагането на успешни стратегии при СЕМ от изключително значение играят СЕО и управлението на разходите.  Управлението на разходите се занимава с контрола на средствата, които се влагат за поддържането на високи позиции на сайта при платените връзки и установяването на онези най-добре конвертиращи се ключови думи и групи от ключови думи, за да бъдат насочени повече финансови средства в тях.  Освен контрол и управление на разходите от особено значение е извършването на уеб-анализ.  На негова база се извлича и анализира информация за изграждането на профил на посетителите, а оттам и по-доброто изучаване на техния поведенчески модел – да се определи как посетителите откриват даден уеб-сайт и каква е ефективността на прилаганата маркетингова и рекламна стратегия, какъв е процентът на конверсия или като цяло всичко това оформя, т.нар. eCommerce информация за даденият уеб-сайт. 

Оптимизация за търсачки (СЕО) в своята същност представлява извършване на промени по HTML кода на даден уеб-сайт и неговата цялостна структура.  Това се прави с цел, когато ‘ботът’ (‘паякът’) на дадена търсачка го ‘прочете’ да ‘разбере’, че съдържанието му е релевантно и пряко обвързано с използваните ключови думи и да го позиционира на по-високи позиции в ‘страниците с резултати от търсенето’ (SERP, Search Engine Results Page).  СЕО също така се занимава с начините, по които може да се увеличи трафика към определен уеб-сайт, както и неговата линк популярност, т.е. броят линкове от други качествени сайтове, водещи към определеният уеб-сайт.  Линк популярността е един от най-важните фактори на СЕО, който се отчита от страна на търсачките.

Важен въпрос е какво налага уеб-сайтовете да бъдат оптимизирани спрямо търсачките?  Изследвания направени за поведението на потребители извършващи търсене в Интернет пространството показват, че по-голяма част от тях рядко разглеждат показаните резултати от страна на търсачките след третата страница, т.к. в повечето случаи, сърфиращите намират информацията, която ги интересува в първите 30 резултата.  Ето защо, оптимизацията на даден уеб-сайт играе важна част, както за неговото представяне в мрежата, така и за увеличаване на възможността рекламираните продукти и услуги да достигнат до по-широк брой потенциални потребители и тяхното привличане за клиенти.

Маркетинг 2.0 посредством Уеб 2.0 представлява доста популярен термин, който се използва от представители на редица консултатски фирми и рекламни агенции, но в реалност не съществува точно определение за неговата същина.  Определението, което ще представя по-долу е взаимствано от холандска статия озаглавена 'Marketing 2.0' (http://nl.wikipedia.org/wiki/Marketing_2.0) от свободната енциклопедия Уикипедия.  Основната идея е, че маркетингът следва да осъществява по-добър диалог с клиентите.  Добавянето на 2.0 се отнася към използването на традиционните маркетингови похвати по един нов и модерен начин с помощта на технологиите базирани на Уеб 2.0, въпреки че използването на термина Маркетинг 2.0 изглежда да не се отнася до прилагането само на тези уеб технологии. 

С други думи под ‘Маркетинг 2.0’ се разбира прилагането на нова генерация от маркетингови подходи във всички дейности, където традиционният маркетинг е приложим, както и използването на модерни похвати и стратегии, които се извършват с помощта на отделните приложения на Уеб 2.0. 

Концепцията за Уеб 2.0 за първи път е представена през 2004 г. от Тим О’Райли като втора генерация на уеб, за която Интернет се превръща в платформа за създаването на различни софтуерни услуги и приложения за онлайн участие, споделяне, съвместна работа и колективен интелект. 

Отново в ‘Уикипедия’ под Уеб 2.0 е дадено следното определение ‘термин, който описва променящите се тенденции за използването на Интернет технологията и уеб-дизайна, които целят да повишат креативността, споделянето на информация, сътрудничеството и функционалността на мрежата.  Тази концепция е довела до развитието и еволюцията на уеб-базирани общности и уеб-базирани услуги, като сайтове за социални мрежи, споделяне на видео, уикита, блогове и фолксономия’.

Съществуват дълги списъци със сравнения между Уеб 1.0 и Уеб 2.0, но смятам да представя само някои от основните принципи, по които се отличават Уеб 2.0 технологиите: подвижност и бързина; отворени стандарти; гъвкавост и динамичност на използваната платформа; технологиите са ориентирани към потребителите; кратки срокове за излизане на пазара на нови продукти и др. 

Преди да бъдат представени новите похвати за осъществяването на Маркетинг 2.0 стратегии, нека да разгледаме някои от най-популярните технологии които приспадат в групата на Уеб 2.0, а именно: RSS, блогове, тагове, фолксономия, социални букмаркове, уики, социални мрежи.

RSS представлява формат за обединяване и групиране на информация от сайтове, блогове и други източници под вид на емисия.  Технологията му е базирана на езика XML и е необходимо използването на специален софтуер наречен RSS четец или агрегатор, с чиято помощ се чете съдържанието на емисиите.  Те от своя страна съдържат или резюме на съдържанието на асоциирания сайт или неговия пълен текст.

Блог (също така уеб лог) е понятие въведено през 1997 г. от Йорн Баргер отнасящо се до уеб страница, състояща се от кратки параграфи с мнения, информация, лични записи в дневници и линкове, наричани за краткост постове.  Постовете се подреждат в хронологичен ред като последната публикация се явява на първо място.  Повечето от блоговете позволяват на своите посетители да оставят своето мнение по постовете. 

Таг (или етикет) – тагът е нейерархична ключова дума или термин, отнасящ се към даден дигитален обект, който може да бъде Интернет страница, изображение, аудио, видео, компютърен файл и т.н.  Тагът е вид метаданни, които помагат да се опише даден елемент и позволява той да бъде открит отново при сърфиране в Интернет или търсене.  В зависимост от системата, таговете се избират неформално и лично от създателя на елемента или неговия потребител.  (‘Уикипедия’).

Фолксономия (известна още като съвместно тагване, социална класификация, социално индиксиране и социален тагинг) е практиката и методът за съвместно създаване и управление на тагове при анотиране и категоризиране на съдържание.  Под фолксономия се разбира таксономия (науката за класификацията), създадена от множество потребители. За разлика от традиционното индексиране информация и обекти, метаданните са генерирани не само от експерти, но и от създателите и потребителите на съдържанието.  Обикновено се използват произволно избрани думи, отколкото стриктен речник. (‘Уикипедия’).

Социалните букмаркове са практика за съхраняване на букмаркове на публичен Интернет сайт и тагването им с ключови думи.  Главната разлика между традиционното съхраняване на любими сайтове и социалните букмаркове в уеб сайтове, е че при втория метод букмарка (или любимия сайт) може да попадне в повече от една категория, т.е. да бъде описан с повече от един таг.  Посетителите на сайтове за социални букмаркове могат да търсят ресурси по ключови думи, потребители или по популярност и да разглеждат публичните букмаркове и тагове, които вече регистрираните потребители са създали и съхранили.

Уики представлява мрежова технология за организиране на свързани помежду си уеб страници, всяка от които може да бъде посетена и редактирана от потребителите, които имат права и достъп, по всяко време, като историята и всички версии на страниците се запазват.  Последната версия на Уикито има най-висок приоритет.  Всеки път, когато Уикито се обнови, новата версия се съхранява.  Процесът на писане и промените в текста (различните версии) могат да се видят чрез разглеждане на старите версии (‘Уикипедия’).  Най-известното Уики в света е онлайн енциклопедията ‘Уикипедия’.

Социалната мрежа е общност от хора, които споделят интереси или дейности, или които се интересуват от изучаване на интересите и дейностите на другите.  Повечето социални мрежи са предимно уеб базирани и осигуряват набор от различни начини за взаимодействие между потребителите като чат, съобщения, имейл, видео, гласов чат, споделяне на файлове, блогове, дискусионни групи и т.н.  В съвременното общество социалните мрежи революционизираха начина, по който хората комуникират и споделят информация по между си.  Няколко уеб сайта социални мрежи се използват регулярно всекидневно от милиони хора (‘Уикипедия’).

Приложенията базирани на Уеб 2.0 позволяват на маркетинговите специалисти да използват по-разнообразни и ефективни стратегии и средства за въздействие посредством глобалната информационна мрежа като един канал за комуникация с потенциалните потребители.  Основното преимуществото, на което разчита Маркетинг 2.0 е осъществяването на комуникация чрез лична препоръка, обмяна на информация, мнение, опит – или с други думи се разчита на най-добрия начин за реклама на продуктите и услугите ‘от уста на уста’.  Маркетинг 2.0 е по-ефективен и икономичен, с персонализиран подход насочен директно към потребителя и ангажиращ неговото внимание, представяйки информация за ползите от продукта или услугата.

След направеното представяне за същността на отделните методи и инструменти използвани от Интернет маркетинга, както и възможностите, които Уеб 2.0 технологиите предлагат пред специалистите по маркетинг се отварят много и разнообразни канали за рекламирането на техните продукти и услуги.  Креативността, съчетаването на отделни подходи и подбирането на средствата за реклама са необходими при изготвянето и реализацията на успешна маркетингова стратегия, целяща да достигне до определените целеви групи и широка популяризация. 

Интернет пространството – бидейки само един от каналите използван от маркетинга се превърна в предпочитан, а за някой фирми и основен канал за осъществяване на персонализиран контакт с потенциалните потребители, тяхното привличане и изграждане на дългосрочни връзки.  В процесът на изготвяне Интернет маркетингова стратегия на фирма следва да се вземе в предвид:

Ø  Основният метод на промоция на продукти и услуги в Интернет е рекламата в мрежата.  Онлайн реклама следва да се ползва като подход с две направления: първото направление осъществява връзката посредством външната реклама (банери, текстови реклами, електронна поща), а второто направление представлява създаването и поддръжката на оптимизиран уеб-сайт на компанията;

Ø  Основните инструменти на онлайн външната реклама са: банер реклама, регистрация на уеб-сайта в каталози и уеб-сайт индексиран от търсачките, реклама по електронната поща, изпращане на бюлетини, участие в партньорски програми и др.;

Ø  Насърчаването на продажбите включва разнообразни стимулиращи мерки, предназначени главно за кратко действие и с цел насърчаване на потребителите и търговците на дребно да купуват определени продукти или услуги.  Въпреки, че рекламите обясняват защо трябва да се закупи определен продукт, стимулиращите механизми за това съдържат и предлагат конкретната подбуда и подтик към потребителите да го направят.  В Интернет се прилагат всички основни принципи на насърчаване на продажбите на традиционните пазари и основните инструменти за отправяне на подобно предложение могат да бъдат: покупка, включваща период за изпробване на продукта, отстъпки, онлайн лотарии, конкурси и награди;

Ø  Организиране на общественото мнение, насочено към създаване и поддържане на благоприятен имидж на компанията посредством спонсориране на благотворителни кампании, участие в мероприятия и дейности, които са част от корпоративната социална отговорност и др.  Основните средства за връзки с обществеността в мрежата са публикуването на новини във фирмения уеб сайт и/или официалния корпоративен блог, както и изпращане на прес-съобщенията до новинарските медийни сайтове в мрежата;

Ø  Популяризирането на марката сред Интернет потребителите е цел, постигането на която ще създаде дългосрочно предпочитание на потребителите за тази марка или налагане на марката сред съществуващите на пазара.  Стойността за създаването на Интернет брандинг е малко по-висока, отколкото в реалния свят.  Разликите между онлайн марките и традиционните им аналози се състоят в тяхната по-голяма гъвкавост и динамика, разпространение на съдържанието пред формата, активността и отличаемите критерии пред тяхната оценка, както това е при традиционните. 

Какво ще бъде бъдещето развитие на Интернет маркетинга и неговите инструменти е трудно да се предугади предвид факта, че промените, технологиите и иновациите в мрежата са част от продължаващия процес на развитието на Информационната революция.  Учените вече са започнали разработването на концепция за Уеб 3.0 (проект WIP, финансиран от програма FP6-IST на Европейския съюз в периода 2006-2009 г.), при която потребителите ще задават сами физическата архитектура посредством набор от технологии и стандарти, които биха позволили на всеки потребител в движение независимо от неговото местоположение да идентифицира и осъществява връзка с всяко намиращо се в близост устройство. 

В заключение на разгледаното във втора глава, която представи основните моменти, елементи и последиците от развитието на Информационната революция и нейното отражение в ежедневния живот на обикновения човек, както и налагането на новите тенденции в маркетинга, може да бъде направен извода, че живеем в една нова и бързо променяща се среда, в която все по-осезаемо се усещат последиците от глобализма и технологичния прогрес във всички сфери.  

---

[1] Питър Дракър, ‘Мениджмънт в следващото общество’, София 2006, стр.15

[2] Доц. д-р Кръстева Н., Петрова И., ‘Стратегически маркетинг – маркетингови стратегии’, София 2007, стр. 13-14