3.1. Защо ‘Гугъл’? Защо грешката е вярна?
В тази глава ще бъде направен
анализ на един от гигантите в съвременното Интернет пространство. Изборът на ‘Гугъл’ се дължи на факта, че през
периода на своето съществуване, вече 12 години, ‘момчетата от Гугъл’ съумяха да
променят представите на хората за мрежата, водени от подтик за налагане на
редица нововъведения и прилагането на иновационни подходи не само в рамките на
глобалната информационна мрежа, но и в живота на хората извън ‘кибер’
пространството.
Това, което ги отличава е
новаторският дух, съчетан с иновативен подход и търсене на нови възможности за
развитие – все предприемачески черти, които свързани с философията на фирмата,
нейната култура и прояви на корпоративната социална отговорност им отреждат
водещи позиции не само в техния сектор, но и в глобален мащаб.
‘Гугъл’ представлява добър
пример за това как фирмата се създава в следствие на породена идея за
нововъведение в начина на предлагане на една услуга в Интернет пространството,
нейното налагане и запазване на конкурентните й предимства, както и постепенно
разрастване на фирмата първоначално в своята сфера, а понастоящем и извън нея –
създаване и налагане на нови продукти в обсега на Интернет услугите, както и
реализацията на редица проекти и създаването на нови продукти в нови за фирмата
сфери на дейности. С други думи, примерът
за развитието на ‘Гугъл’ в Интернет, представлява един успешен модел за
разрастване в ниша за бизнес развитие, а също и използването на същата тази
ниша – глобалната информационна мрежа – като канал за продажби на техните
продукти и услуги, както и излизането от нейната ‘орбита’ и стартирането на
дейности, които в бъдеще биха открили нови възможности пред компанията.
Защо грешката е вярна? Твърдението ‘Грешката е вярна!’ е свързано с името
на компанията и нейното изписване – историята е известна на повечето Интернет
потребители. Работното име на
търсачката, стартирала като научен проект от Сергей Брин и Лари Пейдж е било
‘Бак Ръб’ (BackRub
в превод на български най-общо би звучало като ‘потупване по рамото’) и през
есента на 1997 г. те решават, че търсачката има нужда от ново и запомнящо се име. След дълги дни на мозъчна атака с приятели и
съмишленици се стига до предложение името да бъде ‘гуголплекс’ (googolplex), което представлява название за голямо
число (математически термин за единица, последвана от 100 нули) и за по-кратко име
се спират на ‘гугол’ (googol),
което отразява идеята им за мисията на компания, която ще се занимава с търсене
и индексиране на големи обеми информация.
При запазването на избраното име го регистрират изписвайки ‘Google.com’, което в последствие разбират, че е
грешно изписано, а правилното изписване на избраното им име е вече заето. Тази грешка се е оказала правилна, дори нещо
повече – компанията успява не само да наложи своето име и марка получавайки
световно признание, но и да доведе до въвеждането на нови производни на фирменото
име думи свързани с използването на услугите на компанията – основно тези думи
са глаголи, които са навлезли в речниците на редица езици: на английски ‘google’, на български ‘гугълиране’, на немски ‘googelte’, на
финландски ‘googlata’, на японски ‘guguru’ и др.
3.2. Кратко представяне на
фирмата, целите, структурата, културата, философията
Основната цел на ‘Гугъл’ е да
организира световната информация и да я направи достъпна и полезна за всеки. За постигането на тази цел основателите на
фирмата предлагат лесна за ползване и безплатна услуга – тяхната търсачка
достъпна на www.google.com, която в
своята същност предоставя нов подход към търсенето в Интернет
пространството. На посоченият сайт,
както и на един от другите (над 150) домейни на ‘Гугъл’ може да се намери
информация на редица различни езици (повече от 110 езика), какви са последните нива
на борсовите котировки или къде може да се намерят на добри цени продукти от
които потребителите се интересуват, да се разглеждат географски карти или
звездното небе, да се извършва търсене сред огромно количество изображения и
видео клипове, да се прочетат водещите новини, да се комуникира посредством
електронна поща с вграден чат или Интернет телефония, както и редица други
услуги. За улеснението на потребителите
се предлагат и начини за бърз достъп до цялата информация посредством лентата
за инструменти ‘Google Toolbar’, която
позволява търсене с ‘Гугъл’, независимо от това къде се намира потребителя в
мрежата, а също така и достъп до услугите на ‘Гугъл’ посредством различните безжични
платформи на мобилните телефони.
В представянето на
компанията, ‘Гугъл’ със скромност изтъкват може би основната предпоставка за
техния глобален успех: ‘Леснотата на ползване и практичността на Google бяха причината търсачката да се превърне
в една от най-известните марки в света и то почти изцяло благодарение на
личните препоръки на доволните й потребители’. Също
така компанията открито заявява, че осигурява своите приходи посредством
предоставяне на възможността рекламодателите ‘да пускат рентабилни и измерими в реални резултати онлайн реклами,
които са подходящи за съдържанието на съответния сайт, на който те се
публикуват’. По този начин ‘Гугъл’ позволява
да бъде извършено разграничение на рекламите от показаните резултати в
следствие на търсене от страна на потребителите, като внасят и уточнението, че
‘Ние не продаваме позиции в самите
резултати от търсенето, нито позволяваме на хората да плащат, за да си
гарантират по-предно място в тях’. ‘Гугъл’ предлагат на рекламодателите да
използват програмата 'AdWords’ за популяризацията на своите продукти и
услуги с прецизно насочени реклами. Друга
програма на ‘Гугъл’ в помощ администратори на уеб-страници е ‘AdSence’, с която се показват реклами, подходящи
за съдържанието на сайтовете и по този начин се подобряват възможностите за
генериране на приходи от сайта и да отговарят на очакванията на потребителите.
‘Гугъл’ е глобална компания,
в която работят около 20,000 души в 70 офиса разположени на 6 от 7 континента
(офисите по региони са както следва: САЩ и Канада – 23, Азия и Пасифика – 13,
Африка – 1, Европа – 25, Латинска Америка – 3, Близкия Изток – 5). Дейностите в компанията включват:
административни, бизнес операции, инженерни операции, предприемачество,
финанси, човешки ресурси, юридическа и публична политика, маркетинг и
комуникации, продуктово управление, продажби и обслужване на клиентите,
софтуерен инженеринг, потребителски опит.
След първото публично предлагане на акции от август 2004 г., и повишаването
на капитала на фирмата, се сменя легалният й статут – от частна фирма, тя се
превръща акционерно дружество и е назначен Борд на директорите, част от
членовете на които участват в Изпълнителното тяло на дружеството.
От стартирането на работата на
фирмата до сегашното й разрастване, културата е запазена такава, каквато
първоначално е създадена – приятелска и неформална обстановка, при която
работния процес протича възможно най-ползотворно. Сред служителите съществува много високо ниво
на мотивация, която е обвързана с налагането на усещане за цел и екипност. Ръководството на ‘Гугъл’ не жалят средства за
създаването и поддържането на висока фирмена култура, която според тях ще се
отплати в дългосрочен план и ще развие лоялност и удовлетворение от работата
сред служителите. ‘Артефактите’ на тази
култура са ярко оцветени медицински топки, лава лампи, всякакви джажи и
играчки, разхвърляни насам-натам, които създават оживена и творческа
обстановка. На служителите се предлага
безплатна храна, здравословни сокове и обилни закуски. Също така те могат да се възползват от редица
привилегии от типа на служебна пералня, фризьор, медицинско и зъболекарско
обслужване, автомивка, детска градина, фитнес зала с личен треньор и
професионален масажист, които позволяват на служителите да прекарат максимално
удобно работното си време и да го съчетаят с покриване на личните им дневни
нужди без да напускат офиса. Забавната
обстановка и удобствата за развлечение са съобразени с местните акценти при
формирането на индивидуалността на всеки един от офисите, както и създаване на
условия за предразполагане за служителите да участват в различни групи според
техните интереси – от медитация до салса танци, волейбол, билярд, джага,
пинг-понг, хокей на ролкови кънки и др. Осъзнавайки,
че предлагат възможно най-добрата услуга по рода си, ‘момчетата от Гугъл’
разчитат на високото ниво на човешкия и технологичния потенциал за по-нататъшното
развитие и разширяване на кръга от дейности на компанията.
Фирмената философия на ‘Гугъл’
се гради на мотото ‘Не бъди зъл’ (Don’t Be Evil) и е тясно свързана с натрупаният опит при налагането и
развитието на услугата търсене и тези принципи ги ръководят в техните действия
и в бъдещите им проекти. Философията им
се формира на базата на десет точки, които ‘Гугъл’ считат за верни и по-долу ще
бъдат накратко представени:
- Съсредоточете се върху нуждите на
потребителя. Всичко останало ще
последва само – осигуряването
на възможно най-добрата практическа работа на продуктите и услугите е от
значение за удовлетворяването на нуждите и запазването на потребителите;
- Добре е едно нещо да се прави
изключително добре
– постоянното подобряване на услугите, които се предлагат при непрекъснато
увеличаващия се обем от информация в бъдеще ще улеснят потребителите в
тяхното ежедневие;
- ‘Бързо’ е по-добре от ‘бавно’ – скоростта е от най-голямото
значение при предоставянето на каквато и да е услуга на потребителите;
- Демокрацията в Интернет съществува – важността на всяка уеб-страницата
се определя на базата на повече от 200 сигнала и разнообразни техники,
включително и алгоритъмът ПейджРанк (PageRank), който анализира кои сайтове са
получили ‘вот’ като най-добри източници на информация от други страници в
мрежата;
- Не е нужно да сте на бюрото си, за
да ви трябва отговор
– светът става все по-мобилен и хората изискват достъп до информация на
всяко място и по всяко време, поради което ‘Гугъл’ предлагат нови
технологии и решения за мобилни услуги като безплатната мобилна платформа
с отворен код ‘Андроид’;
- Може да спечелите пари, без да
правите нищо лошо –
основателите на компанията вярват, че рекламите могат да бъдат ефективни
без да бъдат крещящи. Рекламните
програми на ‘Гугъл’, ‘AdWords’ и 'AdSence’, се отплащат на рекламодателите, а
потребителите имат правото да знаят кои от показаните резултати от
търсенето са спонсорирани и кои органични;
- Винаги има още информация – специалистите на компанията
полагат усилия за индиксиране на труднодостъпната информация, за да могат
да предоставят на потребителите възможността да намерят отговорите които
търсят;
- Нуждата от информация преминава
всякакви граници – мисията
на компанията е да предостави улеснен достъп до информация в цял свят и на
всеки език – ето защо към момента фирмата предлага своите услуги в над 150
домейна на над 110 чужди езици;
- Може да сте сериозни и без костюм – работата трябва да е
предизвикателна, а предизвикателството да е забавно. Основният акцент се пада върху
колективните постижения и гордост от индивидуалните резултати, които
допринасят за цялостният успех на фирмата.
Служителите са от огромно значение – енергични и ентусиазирани, с
различно образование и опит, творчески подход към работата, забавленията и
живота;
- Винаги има място за подобрение – да бъдеш по-добър в нещо е
начална, а не крайна точка. С
нововъведенията и повторенията се цели да се използват тези неща, които
работят добре и да се усъвършенстват по нетрадиционен начин.
3.3. Как ‘Гугъл’ пробиват
в Интернет пространството
Историята за създаването и
успеха на ‘Гугъл’ е добре известна и поради тази причина тук ще бъде
представена накратко. През 1995 г. Сергей
Брин и Лари Пейдж се запознават в Станфордският Университет, където двамата са
включени в елитна и трудна докторска програма по компютърни науки. Година по-късно те започват да работят по
съвместен проект, който е насочен към зареждането и анализирането на
хиперлинковете в мрежата, както и извличане на информация от огромни количества
произволни данни.
Правейки аналогия между
библиографиите в библиотеките и линковете в мрежата Пейдж отбелязва: ‘Да цитираш източника си е важно. Оказва се, че носителите на Нобелова награда
биват цитирани в 10,000 различни произведения.
Големият брой цитати в научната литература означава, че трудът ти е
значим, понеже други хора са решили, че си заслужава да го споменат. Същото може да се каже за уеб-страниците’[1] и в заключение той констатира, че и линковете
не са равнопоставени – някои са по-важни от други. Пейдж разработва система за класиране на
препратки, т.нар. алгоритъм Пейдж Ранк (което име идва от игра на думи, която
означава едновременно класификация на страници и класификацията на Пейдж),
воден от логиката, че страниците към които се водят повече препратки са много
по-важни от тези с по-малко препратки.
В началото на 1997 г. Пейдж и
Брин (с подкрепата на Раджив Мотуейни наставник на Сергей в университета от
пристигането му през 1993 г.) създават търсачката ‘Бак Ръб’, която играе ролята
на класификационна система в Интернет при намирането на информация в мрежата. Програмата подрежда резултатите от търсенето в
логичен за търсещия ред по лесен и полезен начин използвайки алгоритъмът Пейдж
Ранк. За поддържането работата на
търсачката били необходими все повече и повече компютри, които Брин и Пейдж
сглобявали сами със спестени средства и единично дарение от университета, за да
увеличат изчислителната мощ и да произведат светкавично търсене разбивайки
задачата на извънредно малки части, които се обработват едновременно чрез сравняването
им с предварително обозначени и организирани копия от Интернет. В края на годината търсачката бива
преименувана на ‘Гугъл’, по-рано бе разказана историята по избора на новото
име, и бива пусната за употреба от страна на студентите, преподавателите и
администрацията във вътрешната страница на Станфордския Университет, където
славата й бързо се разнася от уста на уста и много скоро нейните потребители се
увеличават и извън рамките на университета.
Дизайнът на началната страница
е изчистен и опростен, и същият е запазен през годините – бяла страница, с центриран надпис ‘Google’ с разноцветни
букви, под които е разположено полето за извършване на търсене. Белият цвят използван като фон за основната страница,
както и изчистеният дизайн спазен при показаните резултати помагат, затова
по-бързо да се зарежда уеб-сайта на търсачката и да се представят резултатите
от потребителското търсене. По-късно ще
бъдат разгледани и отделните модификации на логото на ‘Гугъл’, наречени ‘‘Гугъл’
дудълс’ (‘Google doodles’
в превод ‘Гугъл’ драсканици, завъртулки).
Уверени в предимствата на
разработената от тяхна страна технология за търсене в Интернет, Брин и Пейдж
решават да се опитат да я продадат, за да могат след това да продължат
образованието си в университета. През
март 1998 г. те се срещат с Пол Флахъри, създател на търсачката ‘Алта Виста’,
също докторант в Станфордския университет, на когото предлагат да продадат
системата Пейдж Ранк, която предстои да бъде патентована за сумата от поне 1
млн. щатски долара. Изборът за такова
предложение към ‘Алта Виста’ не е случаен, т.к. към момента на предложението
търсачката държи 54% от пазарния дял на търсенията осъществявани в мрежата и би
било логично това предимство да бъде запазено посредством внедряването на
най-добрата технология. Отговорът от
страна на компанията собственик на търсачката е отрицателен от една страна
поради това, че фирмата не желае да разчита на технологии разработвани от хора
извън екипа, а също така и на факта, че предстои сливане с друга компания,
което цели ‘Алта Виста’ да се превърне в универсално място за заниманията на
хората в мрежата и услугата търсене е само едно от предложенията към
потребителите, но не стои сред основните приоритети пред новото ръководство.
Подобни неуспешни преговори за
продажбата на Пейдж Ранк са извършени и с ‘Ексайт’ и други търсачки,
включително и с портала ‘Яху!’, който изглежда логичният купувач поради факта,
че не разполага с технология, с която да извършва бързи търсения в мрежата, а
разчита на директории редактирани от хора.
Основното преимущество на търсачката ‘Гугъл’ е да дава бързи отговори на
потребителските запитвания, а целта на директориите, които ‘Яху!’ използва е едновременно
да отговаря на въпросите, но и да задържа максимално дълго време потребителите
в портала с другите предлагани услуги – посещавайки пощата, играейки игри,
пазарувайки и харчейки повече пари и губещ повече време, а не по-малко.
Тук е редно да бъде
отбелязана и ролята на Станфордският Университет като институция, която
подкрепя студентите си от докторската програма в използването на
университетския капацитет при евентуалното стартиране на търговски начинания
(примери за технологични фирми започнали от университетската скамейка са ‘Хюлет-Пакард’ (Hewlett-Packard), ‘Сън Майкросистемс’, ‘Яху!’,
‘Лоджитек’ (Logitech) и др.).
Важна роля играе отделът по лицензиране на технологиите, който подпомага
и плаща за процедурата по издаване на патенти, срещу което влиза в дългосрочни
лицензионни договори и често получава акции от новите технологични
компании. С помощта на университета и съдействието
на преподавателите, ‘момчетата
от Гугъл’ се срещат с редица инвеститори. При подобна среща организирана от
техен преподавател, Брин и Пейдж получават първото си финансиране от страна на Анди
Бехтолсхайм, инвеститор в редица успешни нови технологични компании (по-рано бе
споменато че е съосновател на ‘Сън
Майкросистемс’), написвайки
им чек за 100,000 щатски долара.
Получените средства те смятат да използват за закупуването на още компютърни
части, които да послужат за сглобяването на нови компютри, вместо да ги
похарчат за рекламиране на техния продукт или модерно оборудване, преди да
разговарят с рисковите инвеститори за евентуално финансиране. След полученото финансиране от Анди
Бехтолсхайм за създаването на бета версия на своята търсачка на 7 септември 1998
г. Брин и Пейдж официално регистрират компанията ‘Гугъл Инкорпорейтид’ и
откриват своята първа банкова сметка.
За по-малко от година откакто
напускат Станфордския Университет, за да подготвят бета версия на търсачката Брин
и Пейдж започват проучване на възможностите за получаване на допълнително
инвестиране от рискови инвеститори, запазвайки контрола при управлението на ‘Гугъл’. Те се насочват към две от най-старите и
престижни компании за рисков капитал в Силициевата долина – ‘Клайнър Пъркинс
Кофийлд & Байърс’ (финансирала ‘Компак’ (Compaq), ‘Сън Майкросистъмс’ и ‘Amazon.com’) и ‘Секоя Капитъл’ (финансирала ‘Яху!’). Двамата инвеститори са конкуренти и първоначално
отказват да участват съвместно във финансирането на търсачката, но се договарят
да си разделят наполовина инвестицията от 25 млн. щатски долара по сделката с ‘Гугъл’,
запазвайки управлението на Брин и Пейдж с мажоритарен дял при условието, че те
ще наемат опитен бизнес ръководител. През
2001 г. за изпълнителен директор е назначен Ерик Шмид, а през август 2004 г. се
състои първичното публично предлагане на акции на ‘Гугъл’.
По-нататък ще бъдат
разгледани допълнително други ключови моменти от развитието и историята на ‘Гугъл’.
3.3.1. Що е търсачка?
Търсачката представлява
система, предназначена да намира информация, която може да бъде съхранена както
на отделен компютър или в локална мрежа от компютри (вкл. корпоративна мрежа), така
и в Интернет пространството. Когато не
се правят допълнителни уточнения, под търсачка се разбира уеб търсачка, такава
която търси в Интернет, а другите видове търсачки са: корпоративни (извършваща
търсения във фирмени интранет мрежи), лични (индивидуални компютри), мобилни
(мобилни устройства).
Потребителят изписва в полето
за търсене дума или словосъчетание, с което прави запитване за съдържание и в
резултат получава списък от точки, които отговарят пълно или частично на
зададените от негова страна критерии за търсене. Обикновено търсачките използват индекси,
които редовно се подновяват, за да могат да извършват по-бързо и ефективно
операциите, които са им зададени.
Първата търсачка индексирала
компютърни файлове се наричала ‘Арчи’ и е създадена през 1990 г. от студент в
Университета МакГил в Монреал. През 1991
г. студент от Университета в Минесота създава търсачката ‘Гофър’ и индексирала
прости документи. Първата истинска уеб
търсачка е създадена през 1993 г. от студент на Масачузетския Технологичен
Институт (МИТ) на име ‘Уондекс’, уеб робот който обхождал мрежата и я индексирал
до 1995 г.
Съществуват 4 основни вида търсачки.
Те са следните:
Ø
Търсачки,
използващи ботове (паяци) – принципа на работа на паяка след като ‘прочете’
дадена страница е нейното компресиране (архивиране) на информацията по специален
начин и складирането й в огромната база данни на търсачката, което се нарича
индексиране. При търсене по ключови думи
търсачката показва списък със страници с резултати от търсенето;
Ø
Директории
(най-често са каталози, поддържани от хора) – представляват директории, които
са редактирани от хора. Страниците,
които се съдържат в техните бази, се добавят единствено чрез ръчно събмитване. Директориите, в голямата си част, изискват
ръчно добавяне от потребител и използват определени механизми (предимно CAPTCHA
снимки), което се прави с цел да се попречи на сайтове да бъдат добавяни автоматично;
Ø
Хибридни
търсачки (МЕТА търсачки и такива използващи резултатите от други търсещи
машини) – Някои
търсачки също имат и интегрирана директория към тях. Те съдържат уеб сайтове, които вече са били
дискутирани или оценявани. Когато се
отправи запитване към една хибридна търсачка, сайтовете, които вече са оценени,
обикновено не се сканират за съвпадения – потребителите трябва изрично да ги
изберат. Мета търсачките комбинират
резултатите от няколко търсещи машини едновременно. Една и съща заявка бива преведена на няколко
езика, с цел да се намери търсената информация от потребителя. Резултатите от търсенето са обединени в един
единствен списък с резултати. Този тип
търсене позволява на потребителя да покрие огромно количество материал по
ефективен начин, като се оставя място за допустими неточности при търсенето по ключови
думи на различните езици;
Ø
Търсачки,
базирани на принципа ‘pay per
performance’
и добавящи сайтове срещу
заплащане – тези търсачки не
предлагат друг начин за включване на даден сайт в техните бази данни (индекси),
освен посредством заплащане от страна на собственика му. Таксата обикновено е еднократна (при
подаването на заявката за включване) и гарантира включване, редовно обхождане
на уеб съдържанието от паяк (бот) или високи позиции на сайта за ключова дума
по избор рекламодателя. Има много малко изцяло платени търсещи машини,
но повечето от най-популярните търсачки предлагат и такава опция като част от
тяхната система за индексиране и оценяване.
3.3.2. Търсачката на ‘Гугъл’
– Алгоритъмът Пейдж Ранк
По-горе бе разказана
историята свързана със създаването на търсачката ‘Гугъл’. Това, което е прави специална е начина, по
който се индексира информацията в мрежата, а именно т.нар. алгоритъм Пейдж Ранк,
който преглежда цялата структура от връзки в Интернет и определя кои страници
са от най-голямо значение. Технологията
анализира хипертекстовете чрез съпоставяне, за да определи кои страници отговарят
най-точно на конкретната заявка за търсене. Като комбинира цялостната им значимост и
съответствието им с конкретната заявка, ‘Гугъл’ е в състояние да изведе
най-надеждните и подходящи резултати на челно място.
Брин и Пейдж обясняват успеха
на тяхната търсачка с иновация, която обвързват със Закона на Мур. Те инвестират в компютри и създават софтуер,
които бидейки неразривно свързани и оптимизирани ще им помогне да осигурят на
потребителите качествени резултати от търсенето. Също така те са наясно, че ще спечелят от
падащите цени на компютърните компоненти, за сметка на тяхната по-висока
производителност и допълнителния фактор, върху който трябва да се концентрират
е разработването на добър софтуер. Ключов
момент от подхода на ‘Гугъл’ е разбиването на сложните задачи на малки отрязъци,
които се изчисляват посредством математически уравнения едновременно на
множество персонални компютри – събирането,
индексирането и представянето на информация, както и нейната обработка с
по-голяма компютърна мощ на по-ниска цена.
Възползвайки се от Законът на Мур и неговото приложение от страна на ‘Гугъл’,
Сергей Брин уверено заявява:
‘Едновременно с хората, които генерират всички тези текстове и
материали, дисковете стават все по-бързи.
Ще можем да съберем в джоба си цялото човешко познание, цялата
информация, създавана от хората, без да броим видео фийдовете, през следващите
едно-две десетилетия. Всичко това е постижимо. Всичко се съхранява в един център. Можете да го обработвате и ние точно това
правим.’[2]
‘Гугъл’ прилагат новаторски
технологии и в нарастващото търсене в Интернет пространството, което се
извършва от потребителите на мобилните телефони. Те са създали първата безжична технология за
търсене, при която страниците в HTML се конвертират на момента във формати,
които се поддържат мобилните устройства и я предоставят на много телекомуникационни
лидери на пазара.
3.3.3. Преимущества на
търсачката на ‘Гугъл’ и сравнение с останалите търсачки
‘Гугъл’ е най-известната търсачка
в света и засега печели убедително надпреварата с основните си конкуренти сред
гигантите в бранша –‘Яху!’ и ‘Бинг’ (Bing – търсачката на ‘Майкрософт’, която преди това се е
наричала ‘Live
Search’, ‘Windows Live Search’, ‘MSN Search’). По последни данни на ‘НетМаркетШер’ (NetMarketShare)[3] нейният дял в потребителското търсене в
световен мащаб възлиза на 85,15%, пред
‘Яху!’ с 6,33%, ‘Байду’ (Baidu) с 3,34%, 'Бинг' с 3,22%, 'Аск' (Ask) с 0,65% и
'АОЛ' (AOL) с 0,40%. ‘Гугъл’ съхранява в индекса си милиарди уеб
страници така, че Интернет потребителите да могат да намерят сред това огромно
количество електронна информация точно това, което търсят. В допълнение към това, ‘Гугъл’ предоставя
множество услуги, инструменти, рекламни мрежи и уеб решения за бизнеса, чрез
които успешно да поддържат високи позиции в списъка от резултати на търсачките.
Четири характеристики
отличават търсенето с ‘Гугъл’ от това с конкурентите му:
Ø
Скорост;
Ø
Точност;
Ø
Обективност;
Ø
Леснота
на употреба.
Веднага щом се въведе в
браузъра www.google.bg или международния
URL адрес на www.google.com, началната страница се отваря на екрана. Изчистеният дизайн на сайта прави работата с него пределно
ясна и не отвлича вниманието на потребителите при търсенето на информация.
Резултатите от търсенето са ясно отделени от рекламите, които се обозначават
като ‘спонсорирани връзки’.
Скоростта, с която
резултатите се показват на екрана, е още по-впечатляваща. ‘Гугъл’
претърсва милиарди уеб страници, за да намери най-подходящите сайтове за дадена
заявка и обикновено извлича съответните резултати за по-малко от половин
секунда (наскоро бе представено подобрение на услугата на търсене посредством
дългоочакваната функция за мигновенно търсене). Никоя друга машина за търсене не обхваща
толкова много страници в Интернет, нито осигурява по-полезна информация,
отколкото ‘Гугъл’.
Въпреки, че обикновеното
търсене с ‘Гугъл’ е достатъчно за намирането на отговори на повечето въпроси,
всички елементи на сайта могат да се персонализират - от езика на интерфейса до
формата на страниците с резултати. Потребителите
могат да търсят изображения, различни типове файлове, публикации в Usenet,
телефонни номера, информация за самолетни билети или категории в проекта
‘Отворена директория’ (Open Directory).
‘Гугъл’ извършва търсене по
време и дата, в дискусионни форуми и техни постинги, в онлайн книги собственост
на гиганта, в блогове и страници с новини, осигурява достъп до търсенето от
мобилни телефони, достъпност на услуга на над 110 чужди езици, сигурност при
провеждане на търсенето т.нар. криптирано търсене и др. С помощта на страницата за предпочитания
потребителите могат да изберат и броя на показваните резултати или да филтрират
неподходящото за всички възрасти съдържание.
3.3.4. Инструментите ‘AdWords’ и ‘AdSense’
Тук ще бъдат разгледани двете
най-популярни рекламни програми ‘AdWords’ и ‘AdSense’ на ‘Гугъл’, чието използване при
оптимизирани уеб сайтове повишава ефективността от провежданите рекламни
кампании. С помощта на тези две рекламни
програми ‘Гугъл’ постига високи финансови резултати.
‘AdWords’ е инструмент създаден от ‘Гугъл’ за
рекламодатели, с който ги подпомага да достигнат до най-подходящата за тях
аудитория по възможно най-ефикасния начин. С тази услуга за рекламиране, на принципа
‘Плати за клик’, ‘Гугъл’ предлага на рекламодателите сами да изберат ключови
думи, с които да промотират своите продукти или услуги в хилядите уеб сайтове
от партньорската им мрежа, в която присъства огромен брой компании и ще се насочват
в зависимост от съответните резултати от търсенето или съдържанието на
страниците онлайн.
Няма ограничения върху броя
на ключовите думи, които даден рекламодател може да подбере, като всяка от тях
може да се свърже с отделна реклама. ‘AdWords’
рекламите могат да съдържат максимум 95 символа: 25 за заглавието и две линии
от по 35 символа за описанието. Също така има и поле за визуализиране на адреса
на сайта, който не се брои като символи.
‘AdWords’ дава няколко
възможности на рекламиращия да таргетира своите ключови думи, както следва:
broad matching, exact matching, phrase matching, negative keywords (на
български език те биха звучали по следния начин: разширен подбор, точен подбор,
подбор на фрази и негативни ключови думи). Опциите за подбор (matching options)
служат, за да се дефинира доколко тясно да е обвързано търсенето по дадена
ключова дума с резултатите показвани от ‘AdWords’, а именно както следва:
Ø
При
разширения подбор избраната ключова дума се изписва без без кавички или скоби,
например: ключова дума
Ø
При
точния подбор избраната ключова дума следва да бъде поставена в средни скоби, например: (ключова
дума)
Ø
При
подбор на фрази избраната ключова дума се поставя в кавички, например: ''ключова дума''
Ø
При
негативни ключови думи рекламиращите могат да забранят техните реклами да се
показват при търсения по зададена ключова дума.
‘Гугъл’ има интересна система
за оценяването на рекламите, в която те не се оценяват по сумата, която
рекламиращите са готови да заплатят за един клик, а по комбинацията от предложената
цена и показателя кликване според цена (click-through-rate, CTR), чрез който се измерва успехът на една
онлайн рекламна кампания. Формулата, по която се изчислява CTR е:
CTR (Click-through-rate) на 1 реклама = Брой кликвания върху рекламата
/ Общ брой импресии на рекламата (колко пъти е била показана).
Например, ако един банер е
показан общо 100 пъти, от които върху него е било кликнато 1 път, то стойността
на показателя CTR е 1%.
Гугъл максимализира своите приходи
по формулата:
Revenue to Google = Bid x CTR
x Views, което в превод означава: Приходи за’Гугъл’ = Предложена цена x CTR x
Брой преглеждания.
‘Гугъл’ предоставя на своите
рекламодатели пълен набор от услуги за отчитане на статистическите данни, които
позволяват кампаниите да бъдат управлявани по възможно най-прецизния начин,
както и да се събира полезна информация в реално време за това кои елементи на
рекламната дейност осигуряват най-добри резултати. Рекламодателите
могат допълнително да увеличат степента на постиганата ефективност, като
насочат кампаниите си към конкретни географски райони и езици.
Програмата ‘AdWords’ е
стартирана от страна на ‘Гугъл’ през 2002 г. и срещу нея е заведено дело за
неправомерно използване на патентно регистрирана технология, разработена от
‘Оувъртюър’ (Overture, търсачка,
която ‘Яху!’ купува и която е съперник на ‘Гугъл’ в рекламните търгове), пионер
в системата, основаваща се на кликването.
Според ‘Гугъл’ делото няма основание, но то е стартирано от ‘Оувъртюър’
след загуба от тяхна страна на две важни сделки, които ‘Гугъл’ печели – подписване
на стратегическо партньорство с ‘Америка Онлайн’ (Интернет доставчик осигуряващ
достъп до мрежата на повече от 34 милиона абонати в САЩ към посочената година)
и сключване на споразумение за осигуряване на търсенето и на ‘Ъртлинк’ друг
доставчик на Интернет в САЩ. Патентният
спор с ‘Яху!’ се решава извън съдебно през 2004 г. малко преди ‘Гугъл’ да
излезнат на борсата за първично публично предлагане. ‘Гугъл’ предлага на ‘Яху!’ акции на стойност
2,7 милиона, при оттегляне на обвиненията на дъщерната фирма ‘Оувъртюър’.
‘AdSense’ стартира през 2003 г. като нова контекстуална рекламна
програма на ‘Гугъл’, която позволява на собствениците на уеб сайтове включени в
нея да публикуват на своите уеб сайтове текстови, графични и видео реклами,
които се администрират от ‘Гугъл’ и генерират приходи на основата на кликване
или на импресия (показване). Бета
версията изпитва услугата на базата на ‘Плати за действие’, която е прекратена през
2008 г. в полза на предлаганата технология на ‘ДабълКлик’ (DoubleClick, дъщерна фирма на ‘Гугъл’). През първото тримесечие на 2010 г. ‘Гугъл’
генерират 30 % от общите си приходи, чрез ‘AdSense’.
‘AdSense’ съчетава
технологията за търсенето и база от рекламодатели на ‘Гугъл’, които рекламират
въз основа на ключови думи. В резултат
се осигурява показване на реклами, които са прецизно насочени съобразно
конкретните резултати от търсенето или точното съдържание на страниците на
даден уеб сайт, независимо от това колко тясно специализирана може да е
съответната тема. В крайна сметка това е
само от полза както за рекламодатели, така и за собствениците на уеб сайтове, а
също и за потребителите, търсещи информацията, която им трябва. Присъствието на реклами може да подобри
работата на потребителите при посещение на даден уеб сайт, както и същевременно
помага на самите собствениците на уеб сайтове да си възвърнат част от
инвестииците, направени за създаването на съдържание, което представлява
интерес за други хора.
‘AdSense’ осигурява показването
на подходящи и уместни реклами до резултатите от търсенето в страници от
съдържателната мрежа, на страници със съдържание, както и на неактивни страници
на домейни. Посредством услугата на ‘Гугъл’
за осигуряване на търсеща технология собствениците на уеб сайтове са в
състояние да предложат на посетителите си функцията за търсене с ‘Гугъл’
направо от страниците си в мрежата. Получените
резултати могат да се използват за генерирането на приходи благодарение на
програмата ‘AdSense’ за търсене. ‘Google
Search Appliance’ е адаптиращо се и защитено устройство, което осигурява
качеството на търсенето с ‘Гугъл’ при търсене в рамките на отделен сайт или
вътрешнофирмена мрежа.
Услугите на ‘Гугъл’ за работа
с безжични мрежи осигуряват резултати от търсенето с ‘Гугъл’ при употребата на
лични цифрови помощници, безжични телефони и други мобилни устройства,
захранвани от много от водещите в световен мащаб доставчици на безжични услуги.
3.4. Продуктите и иновациите
на ‘Гугъл’
Към момента 'Гугъл' има на пазара представени над 50 продукта, които
най-общо могат да бъдат класирани в сферата на рекламата и информационното
обслужване на потребителите на глобалната информационна мрежа. Броят им постоянно нараства и това се дължи
на факта, че 'Гугъл' инвестират в иновационна дейност и разработването на нови
продукти и услуги.
Ролята на иновациите за развитието на която и да е компания е от огромно
значение и тук накратко ще бъде предствена тяхната същност.
Понятието ‘иновация’ възниква в началото на 20-ти век и е въведено от
Йозеф Шумпетер, който описва иновационните процеси като ‘създаване на нови
комбинации’ или изменения в развитието на пазара и производството. Шумпетер въвежда понятието ‘иновация’ със
следното значение – изменение с цел да се внедрят и използват нови видове
потребителски стоки, нови производствени и транспортни средства, пазари и форми
на организация на производството.
Иновационната политика на
‘Гугъл’ се състои от две основни направления – едното е свързано с фирмената
политика за мотивирането и създаването на условия за иновации, които да се
извършват от страна на служителите, а второто направление е свързано с
постоянен мониторинг и оценка на излизащите нови иновативни технологии и
продукти на пазара разработени от други фирми и тяхното закупуване от страна на
гиганта.
В ‘Гугъл’ служителите работят
в малки екипи от по трима души, като съществува правилото софтуерните инженери
да прекарват поне 20% от времето си, или един ден седмично, в разработка по
проекти, които са им интересни. Концепцията
за ‘двадесетте процента време’ е заимствана от академичните среди и
представлява начин да бъдат насърчени иновациите. Брин и Пейдж смятат, че това е жизненоважно
за установяването и поддържането на подхода фирмена култура и за създаването на
място, където служителите ще искат да работят и ще са мотивирани да предлагат
новаторски идеи. В основата на добре
работещият механизъм на ’Гугъл’ е бързото обновление, модернизиране и
разрастване, което е първото по важност предизвикателство пред
ръководството. Именно нововъведенията и
тяхното постоянно подобряване създават условията на устойчив темп за развитие и
разрастване на компанията.
Повечето нови продукти
‘Гугъл’ представя пред обществеността във вариант, който на по-късен етап
допълнително усъвършенства, представяйки последващи подобрения на вече
работещата версия. Това е и една от
причините, поради която Тим О’Райли (представил концепцията Уеб 2.0) определя
‘Гугъл’ от новото поколение компании (‘иБей’, ‘Амазон’, ‘Напстър’, ‘ДабълКлик’)
стартирали през 80-те години на 20-ти век софтуерна революция. Според него ‘Гугъл’ стартира своята дейност с
представянето на уеб приложение, което никога не е било опаковано или
продавано, но доставяно като услуга, за която потребителите са плащали пряко
или непряко за нейното използване. Представените
приложенията непрекъснато се усъвършенстват и се ползват от потребителите без заплащането
на лиценз или посредством продажба.
По отношение на второто направление за иновационно развитие 'Гугъл' следи излизащите нови технологии и продукти на
Интернет пазара разработени от други фирми и закупува някои от тях. По този начин гиганта осъществява
усъвършенстващи иновации на вече съществуващи продукти и подобрява качеството и
ефективността на предлаганите услуги от своя страна. Многобройни са примерите за подобни покупки:
По-рано споменато, че година
след стартирането на ‘Ютуб’ фирмата създател бива закупена от страна на
‘Гугъл’. Понастоящем сайтът за
видеообмен е вторият по посещаемост уеб сайт в света и се наблюдава нарастване
на неговата значимост като ефективен и рентабилен маркетингов канал за
достигане на потенциални клиенти от страна на представителите на бизнеса. Като част от тяхната онлайн маркетингова
стратегия те могат да създават собствени канали в ‘Ютуб’, които се индексират
от страна на търсачката на ‘Гугъл’, както и да публикуват връзки към техните
уеб сайтове.
Със закупуването на фирмата
‘ДабълКлик’ се осигурява подобряване на разработването и предоставянето на
Интернет рекламни услуги. Фирмата предоставя
специализиран софтуер като услуга, чиято основна компетентност се състои в
събирането и управлението на данни от проучвания за Интернет потребителите по
различни критерии. Събирането на подобен
вид информация за клиентите може да се извърши чрез IP адресите, определени от
клиента бизнес правила или по отношение на информацията за потребителите от
съхраняваните ‘бисквитки’ (cookies)
на техните компютри. Някои от видове информацията
може да бъде събирана посредством използвания уеб браузър, операционна система,
Интернет доставчик, трафик и време на деня.
В допълнение информацията от бисквитките може да бъде използвана за
насочване на таргетирана реклама в зависимост от това колко пъти на потребителя
е било изложено всяко предадено рекламно съобщение.
Многобройни са и примерите за
закупуване на редица фирми, развили технологии в областта на семантичното
търсене, с чиято помощ се подобрява основната услуга на ‘Гугъл’ –
търсенето. Фирмата ‘Ъплайд Семантикс’ (Applied
Semantics) разработва основната технология, на която се изгражда контекстуалната
рекламна програма ‘AdSense’. Наскоро ‘Гугъл’ придоби фирмата за семантични
бази данни ‘Метауеб’ (Metaweb), която е разработила способ за подреждане и групиране
на информация, посреством използването на мета тагове, която технология също ще
подобри скоростта и управлението на семантичното ядро на търсачката. Също наскоро гигантът закупи 'ИТА' (ITA), разработил софтуер за търсене в
туристическият бранш – цени, разписания и свободни наличности на самолетни
билети.
Иновация компанията прилага и в усъвършенстването работата на
съществуващата компютърна мрежа посредством разработката на софтуер за нейното
управление, чиято помощ 'Гугъл' ще бъде бърза и надеждна, независимо от
обстоятелствата. Компанията изпозлзва
т.нар. ‘cloud-based computing’,
която в своята същност представлява множество компютри с различно
местоположение, които работят като едно цяло.
По-рано бе споменато, че бързината при извършване на търсене е от
особено важно значение за търсачката.
Според статистическите данни потребителите в САЩ задават едно търсене
средно за 9 секунди, а търсачката формира отговор за 0,25 секунди, като 70% от
потребителите правят повече от едно търсене на ден, а един на всеки 7
потребителя търси повече от 10 пъти дневно. За една година се извършват около 540 промени
в алгоритъма, подобряващи качеството на търсене, което представлява средно 1,5
промени на ден. На всеки 13 страници
резултати, търсачката показва и карта от ‘Гугъл Мапс’ (Google Maps), a
статистиката сочи, че средното разстояние от позицията на потребителя до
търсеното място е 30 км. За извършването
на всички тези дейности с посочените скорости се изисква постоянен мониторинг
на компютърната мрежа, която както по-рано бе споменато разпределя данните и
задачите между огромния брой компютри. Поддръжката
на подобни гигантски центрове с компютри изисква голяма мощност и ефективно управление
на използваната електроенергия, поради което компанията инвестира в създаването
и прилагането на иновационни практики, които да използват по-малко количество
електроенергия за своите дата центрове. Тези
усъвършенствания са част от политиката за прилагането на ‘зелени инициативи’ (http://www.google.com/corporate/green/index.html)
на ‘Гугъл’ за подпомагане изграждането на чисто енергийно бъдеще и представлява
проява на корпоративна социална отговорност – разрастването на техния бизнес да
намали вредното влияние върху климата на Земята.
Навлизането в нови пазарни ниши представлява интерес пред ръководството на
'Гугъл'. Такава ниша е включването на пазара на смартфоните, както и самостоятелното
навлизане в сферата на онлайн търговията с безжични устройства. Според анализаторите тези действия от страна
на ‘Гугъл’ представляват сериозна стъпка и повратна точка в развитието на
Интернет гиганта, който съсредоточава все повече неща, навлиза в области и дейности,
завземайки дял от пазара на мобилните оператори. Представянето на мобилния апарат ‘Нексус Уан’
(Nexus One),
който може да бъде закупен само и единствено от онлайн магазина на ‘Гугъл’,
работи с отворената операционна система ‘Андроид’ и интегрира Интернет
базираните услуги на компанията. Вицепрезидентът
на ‘Гугъл’ Анди Рубин заявява: ‘Нашият
основен бизнес си остава рекламата... Използването на супертелефон [като 'Нексус Уан'] е страхотен начин за достъп до
мрежата и това ще подкрепи целия ни бизнес модел, който остава рекламата', допълвайки че смартфона и онлайн
магазинът в своята същност са ‘следващият
фронт, на който ще се развива нашият основен бизнес’. Пазарът на смартфони се очертава като ниша за
навлизане на нови приложения и безжични технологии в сферата на мобилните
устройства, което се дължи и на факта както по-рано бе споменато, че близо 50%
от трафика в Интернет пространството потребителите генерират през мобилните си
телефони.
3.5. Маркетингови
стратегии на ‘Гугъл’
При стартирането на работата на 'Гугъл' търсачката Сергей Брин и Лари Пейдж
не отделят специални средства за нейното популяризиране. Единствената реклама, на която 'момчетата от
Гугъл' разчитали е предаването на информацията от доволните потребители на
тяхната услугата, която се разпространявала 'от уста на уста'. Те се възползват от т.нар. 'вирусен
маркетинг', посредством който постигат показателен ръст в популярността на
своята търговска марка, чрез самовъзпроизвеждане, по аналогия принципа на
разпространяването на компютърните вируси.
Успехът на търсачката в края на 90-те години на 20-ти век се гради и на
използваното конкурентно предимство, че основните комерсиални търсачки,
включително'Алта Виста' (която по-късно бива закупена от 'Яху!'), 'Ексайт' и
'Ликос' се отдалечават от основната си цел – инвестициите в по-добри технологии
за търсене. Спадът в качеството на
търсене кара потребителите да търсят алтернативи и така повечето от тях
откриват 'Гугъл'. Списанието 'Пи Си
Магазин' включва търсачката 'Гугъл' (бидейки все още в експериментален вариант)
в списъка на стоте най-добри уеб страници и търсачки. Споменаването на 'Гугъл' и нейното представяне
за пръв път пред погледа на хиляди Интернет потребители дава важен урок на
'момчетата от Гугъл' за влиянието на безплатното медийно отразаване.
При получаването на финансирането от 'Клайнър Пъркинс' и 'Секоя Капитъл',
Брин и Пейдж пишат изявление до пресата за договорената инвестиция. В него те заявяват: 'Планираме агресивен ръст на
компанията и технологията, за да осигурим най-доброто търсене в мрежата'. Всичко
това поставя компанията в светлината на прожекторите в световен мащаб и й дава
възможността да се разраства още повече чрез безплатна медийна реклама.
В средата на 2000 г. 'Гугъл' вече извършва 15 милиона търсения дневно, в
сравнение с цифрата от 10 000 година и половина по-рано. През същия период компанията вече разработва
и прилага механизми за печеленето на пари от реклами. 'Гугъл' печели награди заради качеството на
търсенето, което предлага, а медийте следят ситуацията.
Другото конкурентно предимство, от което се възползват 'момчетата от Гугъл'
е 'спукване на дот-ком балона' през 2000 г., позволяващо им да наемат високо
квалифициран персонал, който в допълнение с технологичния потенциал им дава
възможността за бързо разрастване на компанията. В същия период един основен конкурент на
търсачката 'Майкрософт' губи делото, че с включването на браузъра 'Интернет
Експлорър' в операзионната система 'Уиндоус' нарушава антимонополното
законодателство. През това време 'Гугъл'
набира сила и популярност като в едно сериозно проучване е обявена за водеща Интернет
търсачка – 99% от потребителите я определят като превъзхождаща
конкуренцията. Следват редица публикации
в медиите, които отразяват преимуществата на предлаганата услуга търсене от
страна на 'Гугъл'. В същият период
компанията въвежда като нововъведение преводът на страницата на чужди езици, за
да се справи с растящият международен трафик правейки нещата по-лични, а също
така предоставя възможността за безжично търсене от страна на потребителите от
мобилните си телефони. По този начин
'Гугъл' успешно налага своята марка сред Интернет потребителите в момент,
когато конкуренти им са останали на заден план.
В средата на 2000 г. 'Гугъл' подписва споразумение, с което се задължава да
предоставя резултати от търсенето на 'Яху!', което сътрудничество продължава до
2004 г.
В началото на 2001 г. 'Гугъл' вече извършва 100 милиона търсения на ден или
по 10 000 всяка секунда. През същата
година Ерик Шмид е назначен за Главен изпълнителен директор на компанията. Също тогава 'Гугъл' пуска услугата търсене на
изображения, което ги поставя в позиция на липса на реална конкуренция. Това е годината, в която отбелязват своята
първа годишна печалба в размер на 7 млн. щатски долара.
През 2002 г. 'Гугъл' достига до нови финансови висоти – тя генерира
продажби на стойност 440 млн. щатски долара и печалба от 100 млн. щатски
долара.
През 2003 г. 'Гугъл' пуска приложението 'Блогър', с което позволява на
своите потребители лесно да публикуват материали от техен интерес и да обменят
информация в блог сферата. Също така
стартира програмата 'Гугъл Грантс' (Google Grants) отпускаща
средства на неправителствени организации за провеждането на техни рекламни
стратегии.
В следващата 2004 г. пускат
уеб базираната електронна поща ‘Джимейл’ и в първоначалния й вариант поставят
реклами в и-мейлите, което настройва обществеността против ‘момчетата от Гугъл’,
т.к. нарушават личните права на свобода и неприкосновеност на
потребителите. Компанията рискува
репутацията си като защитник на свободата и се сблъсква с образа на
търсачка-гигант, надничайки през рамото на милиони Интернет потребители, докато
ползват електронната поща. Брин и Пейдж
се обръщат към специалисти по въпросите на личната неприкосновеност, които
изготвят безпристрастен анализ на предимствата и недостатъците на предлаганата
услуга. Съветите, които получават е да
кодират съобщенията, за да е технически невъзможно да се търси из целия архив,
както и да изчистят личната информация от своите регистри. Комбинирането на услугата ‘Джимейл’ и
търсенето чрез ‘Гугъл’, градящо се на желанието за адаптиране и персонализиране
на услугите към личните потребности на потребителите създават огромна заплаха,
която грози ‘Гугъл’ за личната неприкосновеност на потребителите и ще се
разраства с увеличаването на броя на използващите ‘Джимейл’. Ето защо, ‘Гугъл’ премахват показването на
рекламите при четенето на съобщения от страна на потребителите и постепенно
ползвателите на услугата започват да откриват преимуществата на продукта
‘Джимейл’.
През същата година ‘Гугъл’ излиза
на борсата и се състои първото публично предлагане на акции на фирмата.
През 2004 г. ‘Гугъл’ стартира
проекта си за дигитализация на библиотеките на Харвадският, Станфордския,
Оксфордкия и Мичиганският Университет, както и обществената библиотека на Ню
Йорк.
През 2005 г. фирмата пуска
‘Гугъл Мапс’ със сателитни изображения.
Представено е приложението за персонализирането на началната страница
‘АйГугъл’ (iGoogle),
а ‘Джимейл’ вече е достъпна с мобилна версия за потребителите в САЩ.
‘Гугъл’ стартира работа на
Азиатския пазар с откриването на офис в Китай през 2006 г. В същата година фирмата представя
приложението за изображения ‘Пикаса’, което дава възможността на потребителите
да създават уеб албуми със снимки. Към
проекта за дигитална библиотека са се присъединили още 100 университетски
библиотеки. В края на годината ‘Гугъл’
купува ‘Ютуб’.
В началото на 2007 г. ‘Гугъл’
обявява партньорство с най-големия мобилен оператор в Китай. През същата година стартира разработването на
платформа с отворен код за смартфони ‘Андроид’ в сдружение с технологични компании
и оператори.
През 2008 г. ‘Гугъл’
представя уеб браузърът ‘Хром’, който работи по-бързо, по-сигурно и по-лесно, както и стартирането на услугата ‘Гугъл
Войс’ (Google Voice).
През следващата 2009 година
започва разработването на операционната система с отворен код ‘Хром’, а в
началото на 2010 г. е представен ‘Нексус Уан’ с операционната система ‘Андроид’.
В началото на 2010 г. марката
‘Гугъл’ е обявена на първо място в класация направена от водещата международна
изследователска компания ‘Милард Браун’ (Millward Brown) на стоте най-известни марки в света.
След тежки преговори с
правителството на Китай през 2010 г. се удължава лиценза за опериране на
‘Гугъл’, чийто услуги са най-много ползвани предимно от бизнес представителите
на чуждите компании, опериращи в Китай.
Ръководството се насочва към
утвърждаване на позициите си на Европейския пазар и наскоро бе анонсирана
бъдеща инвестиция на корпорацията във Франция с откриване на нов технологичен център
и създаване на нови работни места за компютърни специалисти, отпускането на
стипендии за студенти от техническите и инженерните специалности, както и
стартирането на проект за дигитализиране на културните шедьоври в Лувъра. Проектът за дигитализиране на Лувъра е поредната
стъпка, която ‘Гугъл’ предприема за натрупването на електронен архив на
човешката култура, знание и опит.
С постоянното развитие на нови продукти и услуги 'Гугъл' водят агресивана
политика за запазване на своето конкурентно предимство пред основните си
конкуренти на Интернет пазара на търсенето и онлайн рекламата – 'Майкрософт' и
'Яху!'. Навлизането на нови пазари за
фирмата – телекомуникациите и онлайн продажбите предствляват сериозна стъпка в
бъдещето развитие на компанията.
Като филантропи Лари Пейдж и Сергей Брин се интересуват от алтернативни
източници на енергия от възобновяеми
енергийни източници, изграждането на технологични
продукти за справяне с глобалните предизвикателства като изменението на
климата, болестни пандемии и бедността.
Тези дейности се финансират от създадената фондация ‘Гугъл’ (www.google.org), на която се даряват значителни ресурси в размер на 1% от
капитала и печалбата, включително и служебно време, с цел след време тази
институция да засенчи самата ‘Гугъл’ по отношение на цялостното си световно
влияние.
Също така 'Гугъл' е създал фонд за рискови инвестиции наречен 'Гугъл
Венчърс' (Google Ventures, http://www.google.com/ventures/), чиято основна дейност се състои в инвестиционна
дейности обхващащи широк спектър от сектори и етапи на развитие в общ размер на
100 млн. щатски долара годишно. Сферите
на инвестиционен интерес включват различни индустрии – Интернет потребители, софтуер,
хардуер, мобилни технологии, чисти технологии, здравеопазване, биотехнологии, откриване
на човешки антитела и др.
В заключение, примерът за
създаването на ‘Гугъл’ и нейното разрастването до размерите на международен
информационен гигант илюстрира прилагането на успешен бизнес модел за развитие
в нова индустриална среда, каквато се явява Интернет пространството.
[1] Дейвид Вайс, Марк Малсийд, ‘История на Google’, София 2007, стр.57
[2] Дейвид Вайс, Марк Малсийд, ‘История на Google’, София 2007, стр.76
[3] NetMarketShare е компания, която се занимава с
изготвянето на всякакъв род статистики свързани с потреблението на Интернет
програми и услуги, както и операционни системи и др. (www.marketshare.hitslink.com); Цитираните данни са взети към датата
на подготвянето на дипломната работа.
0 коментара:
Публикуване на коментар